Нидерландският премиер Рюте даде сигнал, че се за интересува от най-високия пост в НАТО

Нидерландският премиер в оставка Марк Рюте каза днес, че би се заинтересувал да наследи Йенс Столтенберг като генерален секретар на НАТО, въпреки че вижда малък шанс да бъде избран на поста, предаде Ройтерс.
„Такава роля би била интересна, тъй като би предложила шанс в продължение на няколко години да давам своя принос на международната сцена в период на драматични глобални промени", каза Рюте в интервю за радиостанция „Ден Хааг“ (Den Haag). „Но има много голям шанс, предвид политическата подкрепа за това, този  пост да бъде получен от европейка, което също би било много добре", каза още Рюте.
През юли Рюте неочаквано обяви, че напуска нидерландската политика, скоро след като подаде оставката на четвъртия си кабинет. 
Сега той каза, че не знае дали е смятан за фаворит за ролята на ръководител на Организацията на Северноатлантическия договор и че не би започнал лична кампания да го получи.
Столтенберг е на най-високия пост в НАТО от 2014 г. и предстои да го напусне през октомври 2024 г.
През юли неговият мандат беше удължен за четвърти път, тъй като страните членки на алианса, които са 31, предпочетоха начело да остане опитен лидер, вместо да се мъчат да се споразумеят за наследник в момент, когато войната на Русия в Украйна бушува на прага на НАТО, отбелязва Ройтерс.
Преди алиансът да реши Столтенберг да остане на поста генерален секретар, дипломати казаха, че Рюте би бил силен кандидат, който да го наследи, но тогава нидерландецът отговори, че не е на разположение. 
Някои правителства от НАТО вече бяха сигнализирали, че смятат, че е време начело на НАТО за пръв път да застане жена генерален секретар, но не се появи кандидатка, която да събере необходимата консенсусна подкрепа.
Рюте е най-дълго управлявалият министър-председател в нидерландската история. Той ще остане служебен премиер и след изборите на 22 ноември до съставянето на ново правителство.
Запитан за други постове в международни институции, Рюте каза, че не се интересува от "почасовата работа" на председател на Европейския съвет, а и не принадлежи към правилното политическо семейство, за да бъде взет предвид за председател следващ на Европейската комисия.