Нидерландските власти предупреждават за бързопроменяща се киберзаплаха за страната

Киберзаплахата за Нидерландия се променя бързо. Киберпрестъпленията се извършват от различни видове извършители: от държавни субекти до млади киберпрестъпници. В същото време изкуственият интелект (ИИ) позволява кибератаките да се извършват по-бързо и в по-голям мащаб. Наблюдава се появата на ново поколение млади западни киберпрестъпници, които се занимават с кражба на данни и криптовалути. Това става ясно от оповестения днес документ, озаглавен „Преглед на киберпрестъпността в Нидерландия“ и изготвен от полицията и прокуратурата. Докладът очертава най-важните тенденции в киберпрестъпността от гледна точка на двете институции.
През 2025 г. около 2,5 милиона нидерландци са станали жертви на киберпрестъпления и/или онлайн измами, фалшификации, заплахи или тормоз. Според полицията и прокуратурата тези тенденции подчертават необходимостта от всеобхватен подход, при който публичният и частният сектор си сътрудничат както на национално, така и на международно ниво.
Нараства киберзаплахата от страна на държавни субекти, се казва още в публикацията на сайта на прокуратурата. Държавите все по-често прибягват до хибридна война, при която класическите военни средства се комбинират с тайно въздействие, кибератаки и дезинформация. По този начин границата между киберпрестъпността и националната сигурност се размива. Освен това държавните субекти могат да използват престъпни мрежи. Те могат да дават указания на престъпници кои организации или държави да атакуват, или да им осигуряват средства, инфраструктура или технически ресурси.
Кибератаките все по-често се извършват от различни специализирани групи, които могат да се намират навсякъде по света и временно да си сътрудничат. По този начин престъпниците могат бързо и гъвкаво да съставят и адаптират верига от атаки.
Техническите знания все по-често се предлагат за продажба. Престъпниците могат да използват готови услуги, откраднати данни и технически средства. Това позволява дори на по-малко технически подготвени извършители да извършват сложни атаки.
„Забелязваме, че данни от предишни хакерски атаки се комбинират с новооткраднати данни. По този начин престъпниците могат да подхождат към жертвите все по-целенасочено. Те например се представят за банка или криптоплатформа. Чрез комбиниране на откраднати данни със социално инженерство и създаване на усещане за спешност те могат да окажат силен натиск върху жертвите, за да ги накарат да действат незабавно. По този начин се засягат нидерландски граждани, фирми и организации,“ казва Криста де Пагтер, прокурор по киберпрестъпления.
В Нидерландия полицията и прокуратурата наблюдават също така възход на групи от млади западни киберпрестъпници, които се занимават с кражба на данни и криптовалута. Тези групи са част от динамични онлайн мрежи, в които се обменят знания, услуги и откраднати данни. Те се движат предимно от стремеж към финансова печалба и социален статус.
Изкуственият интелект не променя фундаментално киберпрестъпността, но може да увеличи скоростта, мащаба и ефективността ѝ. Така ИИ може да се използва при фишинг, разработването на зловреден софтуер и търсенето на уязвимости. Големите разработчици на услуги, базирани на изкуствен интелект, като „ЧатДжиПиТи“ (ChatGPT)  и  „Джеминай“ (Gemini), са вградили мерки за сигурност, за да предотвратят злоупотреби. Престъпниците обаче постоянно търсят начини да заобиколят тези защити.
Самите системи за изкуствен интелект също могат да станат мишена. Престъпниците могат например да се опитат да манипулират или да саботират функционирането на даден модел за изкуствен интелект. Това създава нова категория рискове, за които организациите трябва да се подготвят, сочи докладът. Развитията показват, че киберпрестъпността не е проблем само на полицията и прокуратурата. Ефективният подход изисква сътрудничество между публични и частни субекти, както и между международни разследващи служби.
Докладът подчертава колко е важно да не се плаща откуп след атака с „рансъмуер“. „Плащането не дава гаранция, че престъпниците действително ще изтрият откраднатите данни. Освен това с плащането поддържате модела на печелене на престъпниците. Това ги мотивира да търсят нови жертви,“ казва Стан Даюф, ръководител на отдела „Операции по високотехнологична престъпност и престъпления срещу околната среда“ в полицията, цитиран в публикацията.