Норвежки министри са изслушвани от парламента във връзка с аферата „Епстийн“

Норвежкият парламент започна днес изслушвания на настоящи и бивши министри, за да проучи механизмите за контрол и културата на работа в дипломатическата служба след разкритията за минали връзки между американския сексуален престъпник Джефри Епстийн и представители на страната, предаде Франс прес.
В основата на проверката е и фактът, че между 1997 и 2018 г. норвежкото външно министерство е предоставило повече от 130 млн. крони (12 млн. евро по текущия курс – бел. АФП) на Международния институт за мир – мозъчен тръст, ръководен от норвежеца Терие Рьод-Ларсен от 2005 до 2020 г.
След като документите по случая „Епстийн“ разкриха връзките на Терие Рьод-Ларсен и съпругата му Мона Юул с финансиста, двамата станаха обект на разследване в Норвегия. Юул, която е заемала редица висши постове в норвежкото външно министерство и дипломатическата служба, е разследвана за „корупция при утежняващи обстоятелства“, а Рьод-Ларсен – за „съучастие в корупция при утежняващи обстоятелства“.
Двамата отричат да са извършили каквото и да е нарушение на закона.
Общо 11 души, сред които настоящият министър-председател Юнас Гар Стьоре, заемали постовете на министър на външните работи или министър на помощта за развитие от 2005 г. насам, ще бъдат изслушани от комисията по контрол и конституционни въпроси на Стортинга – еднокамарния парламент на страната.
Освен връзките на Рьод-Ларсен и Юул с Епстийн документите по случая разкриха и негови контакти с Турбьорн Ягланд – бивш министър-председател и министър на външните работи, генерален секретар на Съвета на Европа и председател на Норвежкия Нобелов комитет, както и с бившия външен министър Бьорге Бренде.
Ягланд също е обект на разследване по подозрение в корупция при утежняващи обстоятелства и не е сред представителите, призовани от парламента.
Бренде, който през февруари се оттегли от председателския пост в Световния икономически форум, трябва да бъде изслушан днес.
„Документите по случая „Епстийн“ повдигат сериозни въпроси за възможни злоупотреби със служебно положение, култура, при която не се търси отговорност, и лошо управление на средствата за подпомагане на развитието“, заяви Йонас Андерсен Сайед, член на комисията по контрол.
„Случаят засяга общественото доверие в цялата система. От съществено значение е всички обстоятелства да бъдат изяснени, да се установи кой носи отговорност и да бъдат приложени необходимите реформи“, добави той.
Самите изслушвания нямат санкционни правомощия.
Успоредно с това парламентът създаде независима анкетна комисия, натоварена с много по-широко проучване на случая, която трябва да представи окончателния си доклад до 31 януари 2028 г.