Новата малтийска президентка порица "болестта на алчността"

В реч, която произнесе на церемонията по встъпването си в длъжност, новата малтийска президентка Мириам Спитери Дебоно порица днес "болестта на алчността", предаде Ройтерс.
Тя освен това подчерта, че убийството на разследващата журналистка Дафне Каруана Галисия през 2017 година все още представлява открита рана за малката островна страна.
Седемдесет и една годишната Спитери Дебоно направи обръщение към парламента, след като положи клетва като 11-ия държавен глава на Малта, която през последните години бе разтърсена от редица корупционни скандали.
В средиземноморската държава президентът има предимно церемониални функции, но Спитери Дебоно, която е бивша председателка на парламента, подчерта, че възнамерява да бъде "видима и достъпна" и да предложи "президентски мандат, отворен към хората".  
"Неуморното преследване на богатства най-често се превръща в различни форми на корупция", отбеляза тя. "Това е по-лошо от пристрастяването към субстанции, което е най-тежката форма на зависимост, от която човек може да страда. Наркоманът обаче наранява най-вече себе си. Алчността ощетява цялото общество", каза още Спитери Дебоно.
Президентката оцени високо ролята на медиите в отстояването на демокрацията в Малта и допълни, че все още има уроци, които трябва да се научат след смъртта на Каруана Галисия . Тя бе известна в Малта с журналистическите си разследвания и убийството ѝ на 16 октомври 2017 година повдигна редица въпроси относно върховенството на закона в най-малката страна членка на ЕС.
"Раните от убийството на Дафне Каруана Галисия все още са отворени. Трябва да възможно най-скоро да приключим с този епизод, защото в противен случай негативните последици ще останат", допълни малтийският президент.
Основният заподозрян за поръчителството на убийството все още очаква съдебен процес, отбелязва Ройтерс.
В обръщението си към парламента  Спитери Дебоно засегна и въпроса за мигрантите, като посочи във връзка с враждебното отношение към тях, че малтийският народ трябва да приеме чужденците  като част от самата тъкан на обществото.
"Първата стъпка към интегрирането на тези чужденци, много от които са имали по-малко късмет от нас и са дошли да търсят по-добър живот, е да ги приемем и да ги разберем", подчерта тя.