Спорът започва на 4 септември по време на шествие по случай празника Еид Маулид ан Наби (раждането на пророка Мохамед) в град Раватпур в щата Утар Прадеш. Празнуващите мюсюлмани поставят знаме с надпис "Обичам Мохамед" по маршрута на шествието, което води до възражения на местните хиндуистки групи, според които се въвежда "нова традиция", а според местното законодателство установяването на нови обичаи в религиозните шествия е забранено, обяснява началото на спора англоезичният вестник "Хинду". И хиндуистите, и мюсюлманите се обвиниха в разкъсване на транспаранти и сбивания. След няколко дни местните власти заведоха десетки дела за въвеждане на нов обичай и смущаване на обществения ред. Но това, което започна като местно пререкание, прерасна в национален дебат за свободата на словото, равенството и свободата на вероизповеданията.
Спорът придоби по-голямо внимание, след като ръководителят на Общоиндийския съвет за единство на мюсюлманите Асадуддин Овайси сподели публикация в социалната мрежа "Екс", обяснявайки, че надписът "Обичам Мохамед" не е престъпление. "Ако е, тогава приемам всякакво наказание. Но мюсюлманите не бива да се наказват, че са изразили любов и уважение към пророка", написа той, критикувайки действията на полицията. Публикацията му, прегледана над 100 000 пъти в рамките на часове, доведе до дигитален потоп. Потребителите започнаха да споделят надписа, лични свидетелства за преданост към исляма и призиви за солидарност под хаштага "Обичам Мохамед".
В отговор хиндуистите на свой ред стартираха енергична контракампания в интернет, демонстрирайки религиозна гордост, отбелязва "Индия Тудей". Хаштагове като "Обичам Шива" набраха популярност, хиляди публикуваха изображения на бог Шива, Рама, Хануман и Ганеша наред с пламенни декларации. Местните шегаджии се опитаха да успокоят страстите, твърдейки, че това, което всъщност е обичано от всички, е расгулата – популярен в цяла Индия десерт. "Този емблематичен индийски мек и сиропен сладкиш се очерта като неочакван герой, добавяйки щипка хумор към битката, разразена от любовта към боговете", отбелязва изданието.
В доклада на индийската Асоциация за защита на гражданските права се твърди, че протестите на мюсюлманите са били посрещнат с палки, масови арести и конфискации на имущество, извършени "произволно" и "без надлежен процес". Властите също така са разрушили имоти, свързани с лица, обвинени в участие в сблъсъците, се казва в доклада. Допълнително се твърди, че на обществото се представя "силно изкривена версия на събитията, изобразявайки това, което по същество е било мирно събиране, като незаконно и насилствено". "Този подход превръща конституционно защитен акт на изразяване в престъпление, извършено от цяла общност. Има достоверни свидетелства в подкрепа на твърденията за потискане на религиозно малцинство, цензура на религиозните практики и криминализиране по асоциация", се допълва в документа.
Религиозният спор придоби и нотки на политически. Така в интернет в групи, близки до управляващата партия "Бхаратия Джаната", бяха публикувани снимки, генерирани с изкуствен интелект, на които лидерите на опозиционната партия "Индийски национален конгрес" Рахул и Приянка Ганди държат плакати с надпис "Обичам Мохамед", предизвиквайки силно възмущение сред привържениците на властта, отбелязва националната новинарска агенция ПТИ. Ръководителят на отдела за медии и връзки с обществеността на ИНК Паван Кера подчерта културното разнообразие на Индия, докато обсъждаше противоречията. В изявлението си, насочено срещу "Бхаратия Джаната", Кера заяви: "В хармоничната ни страна са дошли такива джуджета, които виждат враг в богатата ни културна традиция. Те приемат мюсюлманите от работническата класа за опасност и ако някой каже, че обича Мохамед, имат проблем с това. Ако този човек обича своя пророк, то този човек трябва да се обича".
"Никога не съм си представяла, че рожденият ден на Пророка ще се превърне в повод за спор. Ако искаме да си върнем празниците и вярата, то трябва да откажем любовта да бъде оръжие. Но това може да се случи единствено, ако общностите спрат да превръщат всяко различие в бойно поле и когато се научим да отделяме вярата от политиката на властта. Защото, щом предаността се превърне в съревнование, всички губят – смисълът на религията, духът на съвместното съществуване и обикновените хора, които искат просто да живеят без страх", предупреждава свързаното с ИНК издание "Принт".
"Вълна от организирана омраза, институционализирани предразсъдъци и колективна враждебност, която е трудно да се опише с думи", на свой ред се възмущава турското издание "Дейли Сабах". Вестникът посочва примери в Индия, при които млади мюсюлмани, снимали се с надписа "Обичам Мохамед" и споделили го в социалните мрежи, по-нататък са били задържани от полицията. Същевременно се твърди, че някои от задържаните протестиращи мюсюлмани са били вързани с въжета и карани да вървят по улиците. "Въпросът не е защо мюсюлманите излизат с лозунги, а дали свободата на религиозно изразяване е еднакво защитена за всички граждани в Индия. Ако отговорът е "да", тогава защо мюсюлманите са обект на нападки заради едни плакати? Това повдига фундаментални въпроси относно Конституцията и равното право на всички граждани да практикуват свободно вярата си", отбелязва авторът на статията Афроз Сахил.
Критиците казват, че репресиите са поредният случай, в който индийските мюсюлмани са изправени пред маргинализация, насилие или целенасочено прилагане на закона, откакто премиерът Нарендра Моди дойде на власт през 2014 г., отбелязва катарският телевизионен канал "Ал Джазира". Медията подчертава, че оттогава Индия постоянно се срива в редица международни демократични индекси. През последните 11 години случаите на реч на омразата, насочена към религиозните малцинства, са се увеличили драстично, като преобладаващата част от тези инциденти се е случила в щати, управлявани от "Бхаратия Джаната", или на места, където предстоят избори.
"Все по-често местните спорове между хиндуисти и мюсюлмани бързо се превръщат в национални проблеми", заяви пред канала Асим Али, политически анализатор от Делхи. "Съществува цяла екосистема от медии и организации в социалните мрежи, които бързо разпространяват тази омраза. А законът се тълкува така, че всяко изразяване на религиозна идентичност, особено сред мюсюлманите, може да се разглежда като подбуждане към религиозна омраза", добави той. Според него репресиите срещу израза рискуват да отчуждят допълнително мюсюлманите в Индия: "На теория всеки вече е виновен и може да бъде подведен под отговорност само заради това, че е мюсюлманин".
"Нека бъдем наясно още от самото начало. Няма нищо лошо в това да се каже "Обичам Мохамед". Въпросът тогава не е в съдържанието на лозунга, а в неговия момент. Защо сега и защо с такава интензивност? Индия преминава през особено напрегнат период. В такъв климат дори малки провокации могат да излязат извън контрол", коментира на свой ред индийският политолог Киран Тар на страниците на местното аналитично издание "Пърфект Войс". Той припомни как през последните години Индия стана свидетел на множество инциденти, при които местното недоволство бързо се превърна в национална мобилизация. Всеки от тях започва с емоционален проблем и завършва с конфронтация, обслужваща политически цели, както в случая с "Обичам Мохамед". "Организаторите на кампанията представиха грубите полицейски мерки като доказателство за "дискриминация" срещу малцинствата, превръщайки по този начин реакцията на закона и реда в изпитание за религиозната свобода. Ролята на политическия опортюнизъм също не може да бъде пренебрегната. Опозиционните партии, които бързо осъждат полицейските действия, често мълчат за провокациите, които ги предшестват. Изкушението да се превърне всяка общностна гореща точка в електорален капитал, остава силно. Отговорът не се крие в потискането на настроенията, а в разобличаването на манипулациите. Религиозната преданост е личен въпрос, но превръщането ѝ в масов спектакъл е политически прийом. Независимо дали е умишлено, или по съвпадение, случилото за пореден път разкри лекотата, с която религиозното чувство може да се трансформира в политическа валута", отбелязва експертът.
Това е повече от моментен изблик на религиозно напрежение – това е симптом на по-дълбока и по-опасна трансформация в социално-политическата структура на Индия, отбелязва аналитичното издание "Юрейжа Ревю". "Това селективно контролиране на религиозното изразяване не е изолирано явление. То се вписва в по-широк модел на политика, която непрекъснато ерозира светските основи на Индия. Под ръководството на "Бхаратия Джаната" държавата все повече размива границата между управление и идеология. Чрез криминализирането на изразяването на мюсюлманска идентичност държавата задълбочава обществените разделения и подхранва негодуванието. Това играе директно в полза на екстремистки елементи от двете страни, като прави помирението и съвместното съществуване по-трудни с всеки изминал ден. Освен това нормализирането на подобни дискриминационни практики ерозира върховенството на закона и подкопава доверието в държавните институции, които все повече се разглеждат като инструменти на волята на мнозинството, а не като неутрални арбитри на справедливостта. "Обичам Мохамед" изобщо не би трябвало да бъде спор. Фактът, че се превърна в причина за насилие, арести и репресии, е присъда за състоянието на религиозната свобода в днешна Индия. Истинският изпит за една светска демокрация не е как се отнася към мнозинството, а как защитава правата на малцинствата. В този изпит Индия се колебае. Освен ако не коригира курса си – като гарантира равенство пред закона, поддържа конституционните защити и отхвърля политиката на поляризация – най-голямата демокрация в света рискува да се превърне в нещо много по-малко от сбора на своите идеали", заключава авторът на статията Рой Судханшу.