Ново напрежение между Етиопия и Еритрея заплашва мирния процес от Претория


Напрежението в последно време между Етиопия и Еритрея заплашва мирния процес от Претория, който сложи край на военните действия между етиопското федерално правителство и бунтовните власти в северния щат Тигре. Избухването на нов конфликт обаче може да бъде избегнато, ако страните проявят добра воля.
В драматичен обрат, след като избягваше въпроса в продължение на повече от две години и половина, Етиопия обвини през юли пред Съвета на ООН по правата на човека Еритрея, че е окупирала частично и извършва злоупотреби в Тигре, пише сп. "Форин Полиси".
Американското издание припомня, че еритрейски войски се сражаваха на страната на етиопската федерална армия срещу бунтовниците от Фронта за освобождение на тигрейския народ (ФОТН) по време на конфликта от 2020-2022 г. и така и не се изтеглиха напълно от северния щат в съседната държава. Споразумението, подписано през ноември 2022 г. в столицата на Република Южна Африка, сложи край на военните действия, но обтегна отношенията на Етиопия с Еритрея, коментира "Форин Полиси".
Напрежението се засили след залп от взаимни обвинения. През май тази година еритрейският президент Исаяс Афеверки каза, че Етиопия се е впуснала в купуване на оръжия и заговорничи срещу страната му. Следващия месец Адис Абеба на свой ред обвини Асмара и ФОТН, че планират голяма офанзива на етиопска територия.
КРАТКО ОБОБЩЕНИЕ
Северният етиопски щат впрочем стана от ноември 2020-а до ноември 2022 г. арена на кръвопролитен конфликт между федералната армия, подкрепена от милиции и съседна Еритрея, и ФОТН. След две години военни действия, довели до най-малко 600 хиляди убити, войната свърши с мирното споразумение от Претория.
Договорът, подписан през ноември 2022 г., до голяма степен се спазва може би изненадващо успешно. Ситуацията в Тигре обаче остава крайно напрегната, а 6-милионното население на щата живее при крайно тежки условия.
РЕТРОСПЕКЦИЯ НА КОНФЛИКТА
През 2019 г., само година след като зае поста, етиопският премиер Абий Ахмед бе удостоен с Нобеловата награда за мир за помирението с Еритрея, която се отдели от страната му след война в края на миналия век. Син на баща мюсюлманин оромо и майка християнка амхарка - двата най-големи етноса в африканската страна, съответно заемащи дял от повече от една трета и над една четвърт от 110-милионното население на втората по брой на населението държава в Африка след Нигерия - 43-годишният тогава Ахмед олицетворяваше надеждите за мирно съжителство между около 80-народности, които оформят пъстрата демографска мозайка на Етиопия, разположена на площ от над 1,1 милиона квадратни километра. Той започна политически и икономически реформи, които обещаваха по-добър живот за широки слоеве от населението на една от най-древните, но и най-бедни държави в света.
Абий Ахмед обаче реши да се разправи с основния си вътрешнополитически съперник - ФОТН. Тигрейците са едва малко повече от 6 процента от населението на Етиопия. ФОТН обаче управляваше с желязна ръка страната в продължение на близо три десетилетия - от 1991 до 2018 г. - след като изигра ключова роля за свалянето на марксистката диктатура в годината, когато се разпадна нейният международен покровител - Съветският съюз.
Почувствал се достатъчно силен, етиопският премиер заповяда на 4 ноември 2020 г. на федералната армия да настъпи в северния щат Тигре, за да свали неподчиняващите му се регионални власти, доминирани от ФОТН. В началото всичко се развиваше по план. Етиопската армия бързо превзе по-голямата част от Тигре, включително щатската столица Мекеле, след чието падане Абий Ахмед побърза да обяви победа още на 28 ноември. Впоследствие обаче ФОТН не само си върна по-голямата част от региона, но и в един момент настъпи на юг, преди в средата на 2021 г. да се установи равновесие на силите. В крайна сметка двете страни в конфликта подписаха споразумението от Претория през ноември 2022 г.
НАМЕСАТА НА ЕРИТРЕЯ
ФОТН, който управляваше Етиопия по време на отделянето на Еритрея и последвалите войни през 90-те години на миналия век, е исторически враг за съседната държава. Това неизменно постави въпроса дали помирението между Етиопия на Абий Ахмед и Еритрея всъщност не е било до голяма степен мотивирано от общата цел да се разправят с Фронта.
Съседната държава, управлявана от самата си независимост от президента Исаяс Афеверки, смятан за един от най-авторитарните държавни ръководители в света, се намеси в конфликта на страната на федералното правителство, като нейните сили бяха обвинени в редица нарушения на човешките права.
Бившата италианска колония бе анексирана от Етиопия през 1962 г., припомня Ройтерс. Бунтовници, водени от Афеверки, поведоха борба за независимост, продължила три десетилетия и довела до независимостта на страната през 1993 г. В началото Еритрея, която се простира на площ от около 120 хиляди квадратни километра и има население от приблизително 3,5 милиона души, се радваше на топли отношения с Етиопия, управлявана от ФОТН, след като Афеверки помогна на Фронта да свали през 1991 г. дългогодишния авторитарен етиопски лидер Менгисту Хайле Мариам. "Меденият месец" обаче не продължи дълго: през 1998 г. избухнаха погранични сблъсъци за контрола върху оспорвания град Бадме, които прераснаха в продължила две години война, взела около 80 хиляди жертви. В крайна сметка градът остана под контрола на Еритрея. Двете страни останаха формално в състояние на война до 2018 г., когато Еритрея на дългогодишния президент Афеверки и Етиопия на новия премиер Абий Ахмед решиха да нормализират своите отношения.
Двустранните връзки обаче си остават белязани от напрежение. Еритрея гледа с подозрение на желанието на Етиопия - най-голямата държава без излаз на море, да си осигури такъв в Сомалиленд. И след като тя подписа миналата година съответно споразумение със сомалийския сепаратистки регион, Еритрея, Египет и Сомалия сключиха миналия октомври нов съюз, който до голяма степен бе възприет именно като антиетиопски. В крайна сметка ситуацията като че ли се успокои с помирението между Етиопия и Сомалия в края на 2024 г.
ЕРИТРЕЯ НА ПРИЦЕЛ
От самата си независимост Еритрея възприе конфронтационен подход в Африканския рог, предизвиквайки периодично сблъсъци и спонсорирайки въоръжени групировки, като в крайна сметка си навлече санкции от страна на ООН, пише "Форин Полиси". Според американското издание с привидното сближаване с Етиопия от 2018 г. страната е имала за цел да продължи да преследва амбициите си в региона, докато Абий Ахмед е искал да си осигури съюзник срещу ФОТН.
Но въпреки първоначалното размразяване след края на конфликта в Тигре така и не бяха изпълнени някои точки от споразумението от Претория: пълно изтегляне на еритрейските войски и на милициите от съседния етиопски щат Амхара, завръщане на принудително разселените хора и започване на истински политически диалог.
През юли американската неправителствена организация "Страж" (The Sentry) обвини Еритрея, че се превъоръжава и "продължава да дестабилизира своите съседи", предаде Франс прес.
Агенцията отбелязва, че страната е на едно от последните места в редица международни индекси, измерващи различни показатели - от свободата на медиите до човешкото развитие.
Освен това, през юли тази година Съветът на ООН по правата на човека отхвърли искането на Еритрея да прекрати мандата на експерт от световната организация, разследващ предполагаеми злоупотреби в страната, съобщи Ройтерс.
Решението предизвика облекчение у западни дипломати, които се опасяваха от опасен прецедент, който би позволил и на други държави да избегнат наблюдението при сериозни съмнения за нарушения.
За сметка на това Еритрея бе подкрепена от Русия, Иран и Судан, които сами са обект на такива разследвания, както и от Китай.
РАЗВИТИЯ И ПЕРСПЕКТИВИ
Сянката на нов конфликт е надвиснала над Тигре още от месеци. През март избухнаха сблъсъци между двете фракции, на които ФОТН на практика се раздели след началото на конфликта - едната начело с лидера на Фронта Дебрецион Гебремичаел, а другата - водена от регионалния премиер Гетачев Реда.
Гебремичаел се сближи с историческия враг Еритрея - решение, което аргументира с необходимостта от разкъсване на обсадата на Тигре от етиопско-еритрейския съюз. Впрочем за това изненадващо развитие допринесе и натискът от страна на етиопското федерално правителство, което ограничи доставките на гориво и пътуванията до северния щат. Нещо повече, през май то обяви ФОТН извън закона и започна да подкрепя фракцията от Фронта, оглавявана от Реда.
Институтът за изследване на войната пише на сайта си, че етиопското федерално правителство подкрепя новата Тигрейска партия на демократичната солидарност, която бе основана след разцеплението и получи регистрация през април.
Това изостри разделението между централната власт в Адис Абеба и ФОТН, отчита американският мозъчен тръст и отбелязва, че в резултат Фронтът е бил принуден да потърси сближение с историческия си враг Еритрея. Нарастващото напрежение на практика заплашва да убие мирното споразумение от Претория, което все още до голяма степен не е изпълнено, обобщава Институтът за изследване на войната.
И макар че опасенията от ескалация не се сбъднаха, поне на този етап, рискът да избухне насилие във всеки един момент си остава.
Възможно е преконфигурацията на съюзите да накара Адис Абеба да започне превантивно конфликт, предупреждава например "Форин Полиси". А Еритрея не може да предложи на ФОТН кой знае какво отвъд тактически военен съюз, предвид факта, че водената от нея дипломация се основава само на взаимната изгода, а икономиката ѝ е в тежко състояние и в страната е въведена купонна система.
Съществуват и опасения от разрастване на конфликта в регионален мащаб. Редовната армия в съседен Судан, който граничи както с Етиопия, така и с Еритрея, получава помощ от втората в кръвопролитната гражданска война, и обвинява първата, че оказва подкрепа на паравоенните Сили за бърза подкрепа.
Реториката и развитията в последно време могат да предизвикат истинска регионална криза. Но ако преосмисли подхода си към Еритрея и мирния процес в Тигре, етиопското правителство може да предотврати нов конфликт, обобщава "Форин Полиси". В тази връзка изданието приветства неотдавнашни посещения в Адис Абеба и Мекеле на американски и европейски дипломати и призовава за засилване на мандата на мисията на Африканския съюз в Етиопия.