Ново раздаване на картите за Макрон в Брюксел, докато премиерът му остава на заден план

Френският президент Еманюел Макрон ще бъде днес в Брюксел заедно с неговия министър-председател Мишел Барние. Знак ли е това за новите времена след разпускането на парламента? Макрон възнамерява да остане гласът на Франция в Европа, дори и да е изгубил надмощие у дома.
Впрочем ще бъде в интерес на този тандем да продължи напред заедно, за да се изправи пред останалите 26 лидери от Европейския съюз, в момент, когато Франция е отслабена от политическите сътресения и многократните бюджетни перипетии.
Освен това в Брюксел всеки ще остане в своята роля. Докато Еманюел Макрон ще участва в срещата на върха на ЕС, Мишел Барние ще присъства на среща на евродепутатите и лидерите на Европейската народна партия (ЕНП), неговата политическа група, само на няколко пресечки от там.
„Не се безпокойте“, всичко това се прави в „добро разбирателство“, уверяват в Елисейския дворец. „Има само едно място (в Европейския съвет - бел. АФП) и то е за държавния глава“, посочват от канцеларията на френския премиер.
Дипломацията, включително европейските въпроси, „е част от запазената сфера“ на президента, отбелязва служител, близък до държавния глава.
„Хореография“
„Не виждам [...] Мишел Барние да има друго мнение. Когато става дума за европейски въпроси, те са на едно мнение“, добави служителят.
Мишел Барние, който някога беше министър на външните работи, а по-късно еврокомисар и преговарящ за Брекзит, не крие своя „интерес“ към темата.
„Той винаги е казвал, че за него и за министрите е важно да имат редовен обмен с Европейския парламент и Европейската комисия, защото там също се случват нещата“, подчертават хора от обкръжението му.
Ето защо той, подобно на своите предшественици, „ще има възможност да се върне там“, изтъкват те. Европейската политика на Франция се формира ежедневно и в Матиньон [премиерската канцелария - бел. ред.] - кръстопът на икономически, екологични и социални решения.
Мишел Барние има „интерес да се възползва от брюкселските си мрежи“, за да увери партньорите си в своята „бюджетна строгост“, казва Себастиан Майар от Института „Жак Делор“.
През юли Европейският съюз официално стартира процедура срещу Франция за прекомерен бюджетен дефицит, принуждавайки новия министър-председател да прибегне до трудно балансиране в опит да промени ситуацията.
„По въпросите, които засягат европейците, касаещи европейците, наистина Мишел Барние е този, който държи нещата в ръцете си. Еманюел Макрон със сигурност е на по-заден план по тези въпроси“, посочва експертът.
„Макар те наистина да участват в тандем, това може само да помогне на президента, който следователно няма интерес да отслаби своя министър-председател“, казва Майер и добавя: „За целта е необходимо и двамата да овладеят добре тази хореография“.
„Дефанзивна позиция“
Въпреки това се очертава тази игра да бъде сложна за Макрон, който от 2017 г. се представя за лидер на ЕС.
„Франция е обективно отслабена [...] Създаваме впечатление за хаос на демокрацията и бюджета. А щом доверието изчезне...“, обобщава близък до макронистите евродепутат.
Според бившия центристки председател на Комисията по външни работи във френското Национално събрание Жан-Луи Бурланж Франция сега е „в дефанзивна позиция и дори понякога изолирана, както по въпроса за Меркосур“.
В началото на октомври германският канцлер Олаф Шолц призова за бързо сключване на това споразумение за свободна търговия между ЕС и пет латиноамерикански държави, включително Бразилия, противно на съветите на Париж.
„Ние бяхме основната политическа движеща сила на блока и вече не ни следват, нито дори ни чуват“, посочва Жан-Луи Бурланж, опитен познавач на европейските тайни, според когото „последиците от разпада все още се усещат“.
Между неговите изборни поражения и невъзможността да се кандидатира отново през 2027 г., Еманюел Макрон ще има „много трудности да си възвърне силния европейски и международен авторитет“, прогнозира Бурланж пред АФП. 
Неотдавнашните предсрочни парламентарни избори във Франция, свикани от президента Макрон след грандиозния провал на партията му на европейските избори в началото на юни, не доведоха до излъчване на мнозинство. Националното събрание е фрагментирано на три непримирими блока: левицата, която зае първо място на изборите, но въпреки това не участва в правителството, дясноцентристката партия на Макрон и крайната десница, която е в позицията на решаващ политически балансьор.
Новото правителство, ръководено от Мишел Барние, встъпи в длъжност на 23 септември. Този нов кабинет се роди с мъки, след 15 дни преговори, водени от Барние. 
 
(БТА)
(Превод от френски език: Алексей Маргоевски)