Новогодишна вълна от протести разтърси Иран

Разрастващите се протести срещу влошаващото се икономическо положение в Ислямската република поставят под ново напрежение теокрацията ѝ, отбелязва Асошиейтед прес.
Техеран все още се възстановява от 12-дневната война, започната от Израел през юни, чиято кулминация бяха американските бомбардировки над ирански ядрени обекти. Напрежението в икономиката, което плавно се покачва от септември, когато ООН върна санкциите срещу Ислямската република заради ядрената ѝ програма, пратиха курса на националната валута риала в режим на свободно падане и сега тя се търгува при около 1,4 милиона риала за долар.
В геополитически план самопровъзгласилата се регионална Ос на съпротивата – коалиция от страни и военизирани групировки, подкрепяни от Иран – беше фактически унищожена в годините след избухването на войната между Израел и палестинското движение „Хамас“ в Газа през 2023 г.
Заплахата на американския президент Доналд Тръмп към режима на аятоласите, че ако Техеран продължи да „използва насилие и да убива мирни демонстранти, САЩ ще им се притекат на помощ“, придоби нов смисъл сега, когато силите на Вашингтон задържаха венецуелския президент Николас Мадуро, дългогодишен ирански съюзник.
„Наблюдаваме внимателно“, каза Тръмп пред журналисти на импровизирана пресконференция в президентския самолет „Ер Форс 1“. „Ако започнат да убиват хора, както вече са го правили преди, мисля, че ще получат много тежък удар от страна на САЩ.“
КАКЪВ Е МАЩАБЪТ НА ПРОТЕСТИТЕ
Демонстрациите обхванаха 250 населени места в 27 от 31 ирански провинции, по данни към днес сутринта на американската информационна агенция Хюман Райтс Активистс (Human Rights Activists News Agency). Равносметката за жертвите е поне 35 убити, а арестуваните са над 1200, отбелязва медията, която черпи сведенията си от мрежа от активисти на място. Поначало може да ѝ се има доверие, тъй като данните изнасяни от нея в миналото са били точни, отбелязва Асошиейтед прес.
Да се установи мащабът на протестите е сложно. Иранските държавни медии ги отразяват оскъдно. Видеокадрите в интернет дават само малка и неясна представа за случващото се, включително за случаите, когато в тях се чува стрелба от огнестрелно оръжие. Журналистите в Иран поначало срещат редица ограничения в работата си, тъй като не могат да пътуват свободно из страната, а само с официално позволение; съществува и постоянен риск да бъдат подложени на тормоз от властите, включително да бъдат арестувани, отбелязва Асошиейтед прес.
Но протестите не показват признаци да затихват, въпреки че в събота върховният лидер аятолах Али Хаменей обяви, че „размирниците трябва да бъдат поставени на място“.
КАКВО ПРЕДИЗВИКА ПРОТЕСТИТЕ
Сривът на риала предизвика задълбочаваща се икономическа криза. Поскъпнаха месото, оризът и други храни, които са насъщни за трапезата на иранците. Народът се бори с годишна инфлация, гонеща 40%.
През декември правителството повиши цената на горивата, която в Иран е силно субсидирана от държавата, а това допълнително нажежи обстановката в страна, чийто бензин е най-евтиният в света. От публичните изявления, които идват от правителството, се разбира, че може би предстоят и още резки поскъпвания на живота, тъй като правителството обяви, че ще започне да прави ценови преглед на всеки три месеца.
Протестите тръгнаха от Техеран, където първи на улицата излязоха недоволни търговци. Макар и започнали като икономически, демонстрациите бързо прераснаха в политически, а това личи от антиправителствените възгласи, които могат да бъдат чути на тях. В последните години в Ислямската република тлее скрито недоволство, особено след случая със смъртта през 2022 г. в полицейски арест на 22-годишната Махса Амини, която предизвика протести в цялата страна.
ИМА ЛИ ПОТЕНЦИАЛ ВЪЛНАТА ДА ПОМЕТЕ РЕЖИМА
Някои иранци от години негодуват от факта, че Техеран отделя прекалено много пари за военно-финансова подкрепа за регионалните си проксита като ливанското шиитско движение „Хизбула“ във времена, когато икономическото положение у дома е тежко, отбелязва Франс прес.
„Иран Интернешънъл“, излъчвана от чужбина телевизия, критична към властта, съобщава, че на протестите е можело да се чуят възгласи като „никаква Газа, никакъв Ливан, живота си давам само за Иран“.   
В четвъртък се стигна до първи жертви, ясен белег за изостряне на обстановката. Това стана при сблъсъци между полиция и демонстранти, отнели живота на шест души.
Ден по-рано се стигна до затваряне на училища, банки и държавни учреждения, а обявената от властите причина бе пестене енергия в студеното време.
Но управляващите признават, че недоволството на хората е справедливо, и затова обявиха поредица мерки, за да успокоят напрежението, една от които бе да уволнят управителя на централната банка.
Президентът Масуд Пазешкиан обяви, че той и правителството му „ще свършат в ада“, в религиозния смисъл, ако не решат икономическите проблеми.
„Правителството знае, че търговците са душата, туптящото сърце на иранската икономика и затова е принудено да вземе мерки, макар и частични, за решаване на големите проблеми“, каза пред Франс прес френско-иранският социолог Азаде Киан.
И докато в събота 86-годишният Хаменей коментира за пръв път темата с демонстрациите след тяхното начало, осъждайки ги и призовавайки за решителни действия срещу участниците в безредици, то опозицията в изгнание приветства протестната вълна.  
Реза Пахлави, син на сваления ирански шах, обяви в Екс 2026 г. за „преломна за промяната“, а Иранският съвет за национална съпротива заяви, че иранците искат „да се избавят от бича на религиозната тирания“.
Но по думите на Киан сегашните протести нямат мощта на предишни, също предизвикани от икономически проблеми, като тези от 2019 г. Тогава недоволството избухна заради рязко повишение на цените на горивата и се изля по улиците на около 100 малки и големи града, вземайки стотици жертви, по данни на неправителствени организации.
„Доста се съмнявам сегашните митинги да могат да свалят режима“, каза тя.
Араш Азизи, постдокторант и лектор в Йейл, отбеляза, че въпреки всичко „демонстрациите си остават най-големите от 2023 г.“
„Ясно е, че при постоянно понижаващ се жизнен стандарт и растящо недоволство управляващите ще се изправят периодично пред протести“, каза той.