Около бъдещето на популярния "Железен генерал" на Украйна витае неяснота

Дори статутът на началника на украинските въоръжени сили генерал Валерий Залужни на национален герой, оглавил отбраната страната срещу руската инвазия, се оказа недостатъчен, за да разсее неяснотите около това дали ще запази поста си.
Тези дни в западни и украински медии се появиха съобщения, според които президентът Володимир Зеленски е поискал от висшия военен да се оттегли, но генералът е отказал да го направи.
Вчера добре осведомен източник заяви пред Ройтерс, че постът е бил предложен на началника на сухопътните войски ген. Олександър Сирски, но той не приел.
Засега украинският генерален щаб и президентската канцелария не са отговорили на запитванията за коментар на информацията за предложеното назначение на Сирски.
Всичко това се случва в нелеко за украинските сили време на бойното поле.
Дългоочакваното лятно контранастъпление на юг и изток не успя да постигне особен успех, а руските войски нанасят малки, но скъпоструващи поражения на различни участъци от 1000-километровата фронтова линия.
Западната военно-финансова подкрепа става все по-трудна за осигуряване, което прави Киев по-уязвим за честите руски безпилотни и ракетни нападения, които изтощават енергията му.
За положението на бойното поле не е виновен само Залужни, но при положение че той се радва на такава голяма популярност и е командир с доказани лидерски качества, обстоятелството, че в Киев може би искат да го заменят с друг човек, е възможно да говори за желание за нов подход във воденето на войната.
ГЕРОЙ ЗА МНОЗИНА
Въпреки неравните сили в началото украинските войници успяха бързо и тихомълком да осуетят руското настъпление към Киев, с което допринесоха за това руският президент Владимир Путин да остане далеч от постигането на целта си да завладее Украйна.
С течение на бойните действия реномето на Залужни неизменно нарастваше, като той получи похвали и у дома и в чужбина, когато войските му предприеха големите контранастъпления на североизток и юг, при които бяха отвоювани обширни територии и които породиха надежда, че победата във войната може би не е чак толкова невъзможна.
След освобождаването на южния град Херсон на един от блоковете в града беше изрисуван негов портрет, на който той се усмихва и е направил с пръсти знака на мира, а над него е изписан лозунгът "Бог и Залужни са с нас".
Оттогава Украйна започна лека-полека да отстъпва инициативата на бойното поле, но въпреки това към края на миналата година Залужни все така се ползваше с доверието на 92 процента от жителите на страната, което е значително над 77-те процента на Зеленски.
Противоречията между двамата, за които дотогава само се намекваше, излязоха на повърхността през ноември, когато сп. "Икономист" цитира Залужни да казва, че войната е навлязла в "застой", нежизнерадостна оценка, влизаща в разрез с по-оптимистичното гледище на Зеленски.
Петдесетгодишният армейски генерал, който рядко прави публични изявления, но от време на време се появява в новинaрските емисии надвесен над карта или държащ реч пред военни командири в униформи, е на мнение, че ключът за излизането от патовата ситуация на бойното поле е да се подобри технологичното равнище на украинската армия.
Ако бъде отстранен и влезе в политиката - въпреки че никога не е заявявал такива амбиции, поне не и публично - "Железния генерал" може да се окаже труден за побеждаване съперник за всекиго.
МУСКУЛЕСТИЯТ ДОБРОВОЛЕЦ
Залужни започва да учи за военен през 90-те години, след като Украйна получава независимост от Съветския съюз, завършвайки с отличие и започвайки да изкачва стъпалата на военната йерархия.
Бойното си кръщение получава през 2014 г., когато служи в район в Източна Украйна, където проруските сепаратисти успяват да превземат територии.
Висок и здрав, с остригана коса, Залужни, чиято позивна е "Доброволец", има репутацията на началник, държащ се добре с подчинените си и даващ свобода на командирите на място да вземат самостоятелни решения на бойното поле.
За мнозина той внася нотка свеж полъх сред съставения от по-възрастни съветски възпитаници генералитет и въплъщава желанието на Киев да скъса с наследените съветски военни практики.
Предупреждението му от ноември, че ситуацията на бойното поле се превръща във война на изтощение, което облагодетелства Русия, беше в пълен дисонанс с официалната риторика на Киев, но за много от войниците му това беше признаване на горчивата истина.
След унизителните поражения през 2022 г. в Харковска и Херсонска област руската армия започна в края на същата година да укрепва отбраната си, което спря по-нататъшното украинско напредване.
И двете страни са дали десетки хиляди убити и ранени, макар че няма надеждни данни колко точно са загубите им.
Украйна спешно се нуждае от попълване на оределите си и изтощени редици, но правителството не успя да промени законите за военновременната служба в армията така, че да бъдат свикани под знамената още около половин милион войници.
Киев се мъчи да не загуби и западната подкрепа, която се оказа от жизнено значение за военните усилия. През последните два месеца и САЩ, и ЕС не предоставиха големите пакети помощ, които бяха обещали.
Всичко това означава, че сега, когато най-кръвопролитният въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война навлиза в третата си година, който и да бъде назначен на поста на Залужни, за него ще бъде много трудно да замести пълноценно генерала.
(БТА)
(Превод от английски: Владимир Сахатчиев)