Регионалният министърът на правосъдието на Хонконг Пол Лам предупреди, че споделянето на критики онлайн по отношение на новия закон за националната сигурност може да бъде наказуемо съгласно законодателството, което включва наказания за отцепническа дейност, предаде Франс прес.
Законът, който влезе в сила в събота, предвижда наказания, достигащи доживотен затвор, за държавна измяна, бунт, шпионаж, саботаж и "външна намеса". Той също така разширява обхвата на престъплението "отцепническа дейност" до подбуждането на омраза срещу Китайската комунистическа партия.
Пол Лам обясни в телевизионно интервю вчера, че лице, споделящо онлайн критики от други държави или потребители в чужбина, може да извърши престъпление, в зависимост от "намерението и целта" си. "Краен сценарий би могъл да бъде някой, който публикува (критиката) онлайн, защото е съгласен с нея, добавяйки коментари, допълнителни забележки, единствено с цел да подбуди други жители към омраза" към изпълнителната власт на Хонконг и централното правителство, уточни Лам.
"В този случай, разбира се, има риск и вероятност" да се наруши законът, подчерта той.
Ръководителят на службата за сигурност на Хонконг Крис Тан добави в същото интервю, че в този случай могат да се използват доказателства като "това, което държите вкъщи, или други действия, които сте извършили".
"Както често казвам, ако сте нарушили закона, в крайна сметка ще намеря доказателства срещу вас", подчерта той.
Най-новият закон за националната сигурност засилва предишните разпоредби, наложени от Пекин през 2020 г. в отговор на огромните и понякога водещи до насилие продемократични протести, които разтърсиха територията през 2019 г. Близо 300 души са били арестувани по силата на първия закон, включително десетки, преследвани за отцепническа дейност, най-вече за насочени срещу властите критики в интернет.
Според противниците на закона той е анихилирал гражданското общество и политическата опозиция, а новите разпоредби рискуват допълнително да подкопаят правата на жителите. От своя страна властите твърдят, че последният текст е бил необходим, за да се "запълнят" предполагаемите пропуски.