Завършването на процедурата по импийчмънт на държавния глава ще изисква подкрепата на две трети от депутатите и на поне шестима съдии от 9-членния Конституционен съд.
Искането за отстраняване от длъжност, внесено съвместно от главната опозиционна Демократична партия и пет по-малки опозиционни партии, може да бъде поставено на гласуване още в петък.
Старшите съветници на президента и секретарите му предложиха да подадат колективна оставка, а към членове на кабинета, включително министъра на националната отбрана Ким Джон-хьон, също са отправени призиви да се оттеглят, докато нацията се опитва да осмисли случилото се, което изглежда като зле обмислен ход.
В речта си, в която обяви внезапната си заповед във вторник вечерта, Юн Сук-йол се зарече да елиминира „антидържавните“ сили и продължи да критикува опитите на парламента да отстрани от длъжност ключови членове на правителството и висши прокурори.
Военното положение обаче продължи само около 6 часа, тъй като Националното събрание гласува за отмяна на президентската заповед и военното положение беше официално отменено около 4.30 ч. на следващата сутрин на заседание на кабинета.
Либералната опозиционна Демократична партия, която има мнозинство в 300-местния парламент, каза днес, че нейните депутати са решили да поискат от президента да подаде оставка веднага, а в противен случай те ще предприемат стъпки за отстраняването му.
Импийчмънт ще изисква подкрепя от 200 депутати. Демократичната партия и по-малки опозиционни партии имат общо 192 гласа. Но отмяната на заповедта на президента за въвеждане на военно положение беше гласувана от 190 законодатели с подкрепата на 18 представители от партията на Юн Сук-йол Партия „Силата на народа“, по информация на парламентарни служители.
Лидерът на партията „Силата на народа“ Хан Дон-юн, който е близък с президента от времето, когато и двамата са били прокурори, разкритикува Юн и нарече въвеждането на военно положение „антиконституционно“.
Кметът на Сеул О Се-он, смятан за потенциален кандидат за следващ президент от „Силата на народа“, каза, че заповедта за въвеждане на военното положение е била в разрез с „основополагащия дух на демокрацията“ и, че разполагането на войници около Националното събрание е било акт, който нарушава разделението на властите.