„Този ден, 8 май, беше вторник. По това време бях на 17 години. Хората бяха щастливи по целия свят. Тук бяхме избивани“, разказва 97-годишният Саад Маабед пред АФП, следвайки същия маршрут, както 80 години по-рано.
На 8 май 1945 г., когато Франция празнува победата на демокрациите над нацизма, в Сетиф, Гелма и Херата - три града в Източен Алжир, където алжирски националисти маршируват с алжирски знамена в ръце, се провеждат масови демонстрации за независимост.
Те са брутално разпръснати от колониалните сили, което води до хиляди жертви: 45 000 според алжирците и между 1 500 и 20 000 според французите.
„Фактите са си факти. В квартал "Бумарчи" бяха поставили картечници близо до моста, за да не може никой да избяга“, спомня си Маабед.
„И до днес търся мястото, където баща ми е бил убит и погребан. Дали в тази дупка или в онези, които изкопаха, за да ги хвърлят“, обяснява Хуас Серей, друг 74-годишен демонстрант.
„Всичко това ми беше казано от майка ми. Аз не бях там. Докато съм жив, ще настоявам Франция да признае престъпленията си, защото през изминалите 80 години тя никога не ги е признавала“, добави той.
Шад Ел Уафи е дошла специално от Лион с асоциацията „Франция на предградията“ („France des Banlieues“). „Аз представлявам френско-алжирската младеж, младите хора, които са израснали във Франция, но въпреки всичко имат алжирска култура“, казва тя с гордост.
„За нас е много важно да се свържем с нашата история и да отдадем почит на нашите мъченици“, допълни тя.
„Като внучка на мъченици, аз се гордея, че съм алжирка. Настоявам Франция да се извини за това, което е направила“, казва Имен Сафих, 23-годишна студентка.
От обявяването му за празник през 2020 г. Алжир отбелязва „Деня на паметта“ на 8 май 1945 г.
В момента между Алжир и Париж има сериозен дипломатически спор по редица въпроси, включително експулсирането от Франция на нежелани алжирци и задържането в Алжир от ноември насам на френско-алжирския писател Буалем Сансал.