Основните лидери, които ще участват във форума "Един пояс, един път" и какви са техните желания към Пекин

Китай е домакин на третия си международен форум, посветен на водещата политика на президента Си Цзинпин - инициативата "Един пояс, един път", в рамките на която през последните 10 години беше изграждана инфраструктура на всички континенти, което натовари някои по-малки държави с дългове, предаде Асошиейтед прес. 
Форумът събира в Пекин много дипломати, включително най-малко 20 държавни глави и правителствени ръководители, предимно от развиващите се пазари в Югоизточна и Южна Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка.
Ето някои от ключовите лидери, които посещават Пекин, и преглед на участието на техните държави в проектите по "Един пояс, един път". 
Руският президент Владимир Путин
Руският президент Владимир Путин кацна днес в Пекин, което е първото му пътуване извън бившия Съветски съюз, след като през март Международният наказателен съд издаде заповед за ареста му заради предполагаемото му участие в масовото отвличане на деца от Украйна. 
Посещението на Путин подчертава икономическата и дипломатическата подкрепа на Китай за Москва на фона на изолацията, в която се намира Русия заради войната в Украйна. В интервю за китайска държавна медия преди посещението си Путин описа проектите на "Един пояс, един път" - които САЩ нарекоха "дългов капан" за по-малките държави - като "желанието на Китай за сътрудничество" на световната арена.
Русия се стреми да пренасочи търговията си към Азия, след като беше изолирана от Европейския съюз заради войната в Украйна. Търговията между Китай и Русия нарасна с 30% през първата половина на на годината и се очаква да достигне 200 млрд. долара тази година, сочи руското правителство. Един от приоритетите на Русия по отношение на съвместните инфраструктурни проекти с Китай е изграждането на  газопровода "Силата на Сибир-2", който трябва да премине през Монголия и да позволи на Москва да продава повече природен газ на Китай.
Президентът на Шри Ланка Ранил Викремесингхе
Шри Ланка, заедно със Замбия, е една от страните, които не изпълняват задълженията си към Китай и други международни кредитори. Бившият президент на страната, Готабайа Раджапакса, се оттегли през юли 2022 г. на фона на протести заради рязко покачващата се инфлация и тежката икономическа криза. Шри Ланка получи достъп до китайско финансиране за изграждане на магистрали, пристанище, летище и въглищна електроцентрала, като натрупа дълг от 7 млрд. долара. Като част от усилията си да се разплати с Пекин, Коломбо му предаде контрола върху стратегическо пристанище, в ход, често споменаван от критиците на "Един пояс, един път" като пример за китайската дипломация на "дълговия капан". 
Миналата седмица Шри Ланка постигна споразумение с Китайската банка за внос и износ за покриване на около 4,2 млрд. долара от този дълг като част от по-широк план за преструктуриране, включващ сделки с други международни кредитори, включително Индия и Япония.
Президентът на Шри Ланка Ранил Викремесингхе, който встъпи в длъжност миналата година, участва във форума в рамките на първото си официално пътуване до Китай. Очаква се той да проведе двустранна среща със Си.
Президентът на Кения Уилям Руто
Един от ключовите проекти в рамките на "Един пояс, един път" в Африка е железопътната линия Момбаса-Найроби, която се простира на 592 километра и свързва най-голямото пристанище на Кения с нейната столица. Открит през 2017 г., Китай изтъква проекта като успешен, заявявайки, че той е подпомогнал икономическия растеж на Кения. Но работата по втория участък от железницата, който трябваше да достигне до съседна Уганда и да обслужва други държави без излаз на море, спря, след като Кампала се отказа и вместо това избра партньорство с турска фирма. По национални данни Кения дължи на Китай около 6 млрд. долара. Очаква се президентът Уилям Руто да проучи възможностите за финансиране на оставащия участък от железопътната линия по време на срещата на върха в Пекин.
Президентът на Индонезия Джоко Видодо
В Югоизточна Азия един от най-значимите проекти на "Един пояс, един път" е изграждането на високоскоростна 142-километрова железопътна линия, свързваща столицата на Индонезия Джакарта с икономическия център Бандунг. Индонезийският президент Джоко Видодо откри финансирания от Китай проект на стойност 7,3 млрд. долара по-рано този месец.
Очаква се той да се срещне със Си и да обсъди план за удължаване на железопътната линия с около 700 км до град Сурабая, както и нови потенциални инвестиции в проекти за възобновяема енергия и търговия.
Унгарският премиер Виктор Орбан
Унгарският министър-председател Виктор Орбан е единственият лидер от ЕС, който участва във форума. Миналия месец унгарските медии съобщиха, че подкрепеният от Китай железопътен проект, свързващ Будапеща с Белград, среща затруднения и Китай ще спре финансирането. По-рано този месец китайският външен министър Ван И заяви пред унгарския си колега, че проектът ще продължи да се изпълнява по план.
Участието на Орбан като единствен лидер от ЕС на събитието е в контраст с форума през 2019 г., когато тогавашният италиански премиер Паоло Джентилони присъства точно когато Италия официално се присъедини към инициативата. Тази година Италия сигнализира за намерението си да се оттегли от схемата, тъй като големи инфраструктурни проекти, подкрепени от Китай, не са се осъществили, а търговският дефицит на Италия с Китай се е увеличил повече от два пъти, до 48 млрд. евро от 2019 г. насам.
Президентът на Аржентина Алберто Фернандес
Президентът на Аржентина Алберто Фернандес също днес пристигна в Пекин. Аржентина е една от страните, които се присъединиха към "Един пояс, един път" сравнително скоро, през 2022 г., като търси китайски инвестиции в области като железопътния транспорт, ядрената енергия, слънчевата и водната енергия, селското стопанство и цифровата инфраструктура. Аржентина поиска от Китай да финансира изцяло нова атомна електроцентрала на стойност 8,3 млрд. долара.
Според експертите фокусът на Китай в Латинска Америка е насочен към зелените технологии и добива на полезни изкопаеми. Китайски компании участват в десетки проекти за добив на литий в Аржентина и Чили, сочи проучване на Латиноамериканския факултет по социални науки в Буенос Айрес.