Американската софтуерна компания „Палантир“ (Palantir) се опита да увери европейските държави, че не разполага с механизъм за дистанционно изключване на използваната от НАТО военна система с изкуствен интелект „Мейвън Смарт Систем“ (Maven Smart System), след като прекъсванията в работата на сателитните услуги „Стралинк“ (Starlink) в Украйна засилиха опасенията от зависимостта от американски технологични компании, предаде Ройтерс.
Миналата седмица Украйна съобщи, че достъпът ѝ до военната сателитна услуга „Старшилд“ (Starshield), която използва мрежата от сателити „Стралинк“ на „Спейс Екс“ (SpaceX), е бил ограничен така, че терминалите да спрат да работят на бързо движещи се платформи. Това затрудни задачи като използването на дронове прехващачи за отблъскване на руски атаки.
Американски и украински представители, както и главният изпълнителен директор на „Спейс Екс“ Илон Мъск, предложиха противоречиви обяснения за прекъсването. Украински и европейски представители обаче заявиха, че подозират политически мотив, тъй като ограничението беше въведено, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп поиска от Украйна да спре да нанася удари по руски нефтопреработвателни заводи.
Тези подозрения засилиха опасенията сред европейските политици, че континентът е прекалено зависим от американски отбранителни технологии, чието предоставяне може да бъде прекратено, ограничавайки способността му да се защитава.
Луис Мозли, изпълнителен вицепрезидент на „Палантир“ за Великобритания и Европа, заяви пред Ройтерс вчера, че нито компанията, нито американското правителство могат да изключат платформата с изкуствен интелект „Мейвън Смарт Систем“, използвана от военното командване на НАТО и няколко европейски въоръжени сили.
„Това, което наблюдаваме в новините през последните няколко дни във връзка със „Стралинк“, е изключително тревожно“, каза Мозли в интервю в Брюксел.
„Но що се отнася до „Палантир“, мога категорично да уверя, че клиентите, закупили нашия софтуер, имат пълен оперативен контрол над него“, заяви той.
„Няма механизми за дистанционно изключване. Нито „Палантир“, нито американското правителство могат да се намесят и да го изключат“, добави Мозли.
Системата „Мейвън“ обработва огромни количества данни от сателити, радари и други сензори, за да предоставя на военните командири цялостна картина на бойното поле и да ускорява вземането на решения.
НАТО закупи „Мейвън“ за Върховното главно командване на съюзническите сили в Европа през 2025 г. и обяви през юни тази година, че системата е достигнала „пълна техническа оперативна готовност“.
Някои европейски членки на НАТО, сред които Германия и Франция, обаче не са внедрили „Мейвън“ в собствените си въоръжени сили заради опасения от зависимостта от американска компания на фона на честото напрежение между Тръмп и европейските лидери.
През април ръководителят на германското киберкомандване изключи възможността страната да закупи „Мейвън“, като заяви, че е „немислимо“ служители на частна компания да имат достъп до националната военна база данни.
Мозли посочи, че решението дали служители на „Палантир“ да участват в експлоатацията на системата е „изцяло по преценка на клиента“. По думите му тези служители биха били граждани на съответната държава и биха имали необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация.
„Системата може абсолютно да работи независимо от нас. Имаме много клиенти по света – както във военния, така и в корпоративния сектор – които правят именно това“, добави той.