Планът на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната в ивицата Газа оставя много малко други възможности за целия регион – не само за “Хамас” и другите палестински фракции, а дори за тези зад тях, пише Тарик ал Хомайед в коментар във в. “Аш Шарк ал Аусат”.
“Въпросът не е дали това е добър план. Истинският въпрос е дали целта е да се спасят Газа и нейните жители или “Хамас”? Да се защити населението на Газа и да се предотврати разселването му, ако боевете продължат, или да се даде пълна свобода на Нетаняху да направи точно това?”, изтъква бившият главен редактор на саудитското издание и добавя, че “Хамас” няма пространство за маневриране и тези, които искат да се бият „до последния жител на Газа“ преследват съвсем различен дневен ред.
На хартия планът изглежда обещаващ, но му липсва най-същественото – обвързващи гаранции, посочва Хани Хазаймех в коментар във в. “Арабнюз”. “Нито Вашингтон, нито международната общност са предложили конкретни механизми, за да принудят Израел да се съобрази с него,” смята авторът.
В аналитична публикация в саудитския вестник Кели Петило, специалист по въпросите на Близкия изток и Северна Африка от Европейския съвет за външна политика казва, че мирният план „представлява максимумът, който международната общност може да получи от САЩ и Израел, предвид къде се намират на този етап.“
„Той отразява опит за балансиране на различни съображения, като например успокояване на израелската общественост и армия, които искат край на войната, завръщане на заложниците, но и на крайнодесните компоненти на израелското правителство, както и самия Нетаняху, които искат тя да продължи,” обяснява експертът.
По думите ѝ планът отразява и натиска върху САЩ, както по отношение на американските избиратели, които подкрепят края на войната, така и от страна на арабските държави, които успяха да заменят първоначалното предложение на Тръмп за „Ривиерата в Газа“ с таково, което поне не включва принудително разселване на палестинци.
На сегашния етап сред лидерите в световен и регионален мащаб има решимост да не подкопават потенциала на плана, като спорят за детайли, като конкретен график, например, като по този начин се съсредоточат върху общата картина, за да може поне да се сложи край на войната, отбелязва още Петило. „Но разбира се, проблемите вероятно ще се появят скоро след това.“
Брайън Катулис от Института за Близкия изток оприличава мирния план на Тръмп на “смокинов лист за настоящото израелско правителство, за да избегне това, по което има консенсус в Близкия изток – решение за две държави. ”Той също е на мнение, че липсва механизъм за ангажимент от израелската десница и заселници за мирно съвместно съществуване.
За Бурджу Йозчелик, старши научен сътрудник по сигурността в Близкия изток в базирания във Великобритания Кралски институт на обединените сили (RUSI), планът е най-всеобхватната мирна инициатива досега, обединяваща няколко идеи, предложени през последните месеци. Според нея основната надежда за успех е в подкрепата, която този план изглежда има от регионалните арабски страни и Турция. „Не е точно това, което може би са искали, но не всички страни ще получат точно това, което искат в такава сложна и травматична ситуация,“ обяснява Йозчелик.
Тя определя “Хамас” като основният препъникамък. “Всяко отхвърляне ще бъде провал на ръководството на “Хамас” и провал на арабските преговарящи да окажат достатъчен натиск върху “Хамас”.
Проблемът с плана, според бившият британски посланик в Саудитска Арабия, Сирия и Либия сър Джон Дженкинс е, че е технократски отговор на по-фундаментален политически въпрос, който винаги е получавал различни отговори от израелците и палестинците – въпросът желателно ли е съществуването на палестинска държава? „Защо този път ще бъде различно, особено след като мненията и от двете страни са толкова поляризирани и както “Хамас”, така и израелската религиозна десница имат всички мотиви да го блокират?”, изтъква дипломатът.
Хасан ал Хасан, старши сътрудник по политиката в Близкия изток в Международния институт за стратегически изследвания в Бахрейн, очаква, че „арабските и мюсюлманските страни, които досега са подкрепяли усилията на Тръмп, ще започнат да смекчават ентусиазма си, тъй като истинските намерения на Нетаняху и Тръмп – които не отчитат особено интересите и предпочитанията на тези страни – стават по-очевидни“.
Пред “Арабнюз” той казва, че „20-точковият план на Тръмп за Газа е отровна чаша. Макар да изглежда, че предлага надежда за прекратяване на огъня и увеличаване на помощта, той тайно предоставя на Израел празен чек за водене на вечна война в Газа с одобрението на САЩ и арабските страни.”
Анализ във вестник “Ню Араб” се спира на ефекта от плана за съседния на Газа Египет, който играе посредническа роля между Израел и “Хамас”. Според статията този нов план изглежда е победа за Кайро, като изпълнява редица стратегически и идеологически цели и предотвратява националните заплахи, породени от военната операция на Израел в Газа.
„Планът върви ръка за ръка с много от целите, които Египет се опита да постигне в последно време“, казва пред катарското издание пенсионираният дипломат Ракха Ахмед, член на мозъчния тръст „Египетски съвет за външни работи“. „Въпреки това предложението поставя нови въпроси, особено при липсата на достатъчно информация за това как ще бъде приложено," допълва той.
Планът на Доналд Тръмп за Газа може да доведе до временно прекратяване на огъня, но неясните му разпоредби подкопават перспективите за трайно уреждане”, коментира във в. “Ал Ахрам” Дина Езат. Основната критика е, че предложението не предлага обвързващи ангажименти за израелско оттегляне, предоставяне на помощ или политически права на палестинците.
Статия на Амър Хамзауи в египетското издание се фокусира върху ролята на Египет, като очертава четири възможни политически алтернативи за северноафриканската държава – минимална функция, ограничена до помощ и наблюдение; проактивна роля на посредничество и насърчаване на развитието на Газа; селективна роля, фокусирана върху сигурността на границите и целенасочени проекти; или пълно ангажиране в договореностите за сигурност и политика. Според автора, на националните интереси на Египет най-добре съответстват вторият и третият вариант, като Кайро остава незаменим участник в поддържането на регионалната стабилност и неговата политика вероятно ще предопредели успеха или провала както на инициативата на САЩ, така и на по-широките усилия за осигуряване на траен мир в Газа.