От Северна в Южна Корея се бяга заради липсата на продоволствени дажби и зависимостта от черния пазар, сочи проучване

Мнозинството от севернокорейските бегълци, които са се установили в Южна Корея в рамките на последното десетилетие, никога не са получавали в КНДР продоволствени дажби от държавата и е трябвало да разчитат на черния пазар, за да преживяват, предаде Ройтерс, като се позова на проучване на южнокорейското министерство на националното обединение.
Публикуваният днес доклад от 280 страници за икономическата и социалната ситуация в Северна Корея е основан на разговори с над 6300 бегълци в периода от 2013–2022 г. Южнокорейското министерство на обединението започна да прави подобно проучване през 2010 г., но сега за първи път резултатите от него стават публично достояние.
В последните десетилетия Северна Корея страда от сериозен проволоствен недостиг, допълнително засилван от природните бедствия, и преживя масов глад през 90-те години на миналия век. Освен това икономиката ѝ пострада под ударите на международните санкции, както и от спада на търговията по границата по време на пандемията от КОВИД-19, показва изследването.
Над 72 процента от бегълците, пристигнали от Севера в Южна Корея в периода 2016–2022 г., заявяват, че никога не са получавали държавни продолоствени дажби в КНДР, в сравнение с 62 процента от имигрантите преди 2000 г.
Около половината от дезертиралите в посочения период казват, че не са получавали заплата или храна от работните си места, докато през миналия век подобни проблеми са имали една трета от напусналите страната си севернокорейци.
Почти 94% от всички анкетирани заявяват, че са успявали да припечелят на черния пазар. Хора, избягали от КНДР между 2016 г. и 2020 г., посочват, че 69 процента от приходите за домакинствата им са добивани на черно. В сравнение с това преди 2000 г. така са се прехранвали около 39 процента. 
"Можем да потвърдим, че медицинските и образователните условия за живот на севернокорейските граждани са все още слабо развити и покупко-продажбата в много отношения продължава да бъде основен техен поминък", заяви за Ройтерс министърът на националното обединение Ким Юн-хо.
Тридесет и седем процента от хората – севернокорейски имигранти, участвали в проучването, отбелязват, че държавата ги е лишавала от 30 процента от приходите им. Този процент се повиши на 41, след като лидерът на КНДР Ким Чен-ун пое властта през 2011 г., пояснява проучването.
Над 54% от бегълците от Северна в Южна Корея в периода 2016–2020 г. са давали подкупи на държавни служители в изолираната страна, докато преди 2000 г. това са правили 14 процента.
Миналия месец, на пленум на Корейската трудова партия, Ким предупреди, че неудовлетворяването на основните жизнени нужди на гражданите, в това число и с храна, е "сериозен политически проблем", предадоха тогава държавните медии в Пхенян.
Що се отнася до политиката, 56 процента от анкетираните в изследването на южнокорейското министерство на националното обединение смятат, че Ким не е трябвало да поема властта, докато 26% приемат наследствеността във властта на неговото семейство за законна.
Като цяло по-малко от 30% нямат нищо против властовата наследственост, в сравнение с 57 процента от тези, които са избягали от КНДР през миналия век.
Докладът отбелязва и нарастващото влияние на задграничната култура, като 83% от дезертьорите след 2016 г. казват, че са гледали чуждестранни видеа, в това число филми от Китай и Южна Корея. За сравнение това са правили едва осем процента преди 2000 г.