Отново на училище с натежало сърце след приемането на закона за ЛГБТ+ пропагандата в България

Българските деца се завръщат в училище в понеделник, под надзора на строгия нов анти-ЛГБТ+ закон, с който България се присъедини към вълна източно и централноевропейски държави, орязващи правата на хомосексуалните в училищата и в обществения живот като цяло.
След подобни закони в Русия, Унгария и Грузия, България прие миналия месец забрана във всички училища за "извършване на пропаганда, популяризиране или подбуждане" към свързани с ЛГБТ+ теми във всички училища.
Словашка крайнодясна партия обяви планове за въвеждане на забрана и в Словакия този месец, в момент, когато правата на хората от ЛГБТ+ общността са подложени на засилващ се натиск в части от бившия Източен блок.
За 34-годишния Иван, учител с хомосексуална ориентация в българската столица София, това означава новата учебна година да започне с дълбоко чувство на безпокойство.
Несигурен какво сега може да каже сега на своите ученици, Иван заявява, че е разтревожен дали може да бъде искрен в клас.
"Все още съм в шок. Вероятно някои от новите ми ученици ще ме попитат за венчалната ми халка и ако кажа, че имам съпруг, ще бъде ли това пропаганда?", каза Иван, които поиска да бъде назоваван само с първото си име, пред Фондация "Томсън Ройтерс" по телефона от София.
"Зная, че моите ръководители ще ме подкрепят, но не знам какво ще кажат родителите. Те могат да ме обвинят в популяризиране на моята нетрадиционна сексуална ориентация".
България вече слезе в дъното в класацията по признаване на правата на ЛГБТ+ общността сред държавите членки на Европейския съюз. Еднополовите двойки нямат право на законен статут, а промяната на пола не е възможна.
Сега активисти казват, че страната е ударила ново дъно, присъединявайки се към някои по-твърдолинейни европейски държави в ограничаването на правата на хомосексуалните в цялата образователната система.
"Това, на което станахме свидетели при унгарското законодателство, е, че то имаше смразяващ ефект. То отива доста по-далеч от буквата на закона", каза Белинда Диър, старши служител в активистката организация на хората от ЛГБТ+ общността "ИЛГА Юръп".
"Русия проправи пътя и, за съжаление, очакваме повече държави да последват примера ѝ", каза Диър.
"Когато четем законите в Унгария, Грузия и България – те не са идентични, но съдържат едни същи формулировки, казани по различен начин", допълни тя.
Възходът на "Възраждане"
Поправките в Закона за предучилищното и училищно образование бяха предложени от "Възраждане", крайнодясна, проруска партия, четвърта по големина в българския парламент.
Те минаха, след като получиха изненадващата подкрепа на проевропейската партия ГЕРБ ("Граждани за европейско развитие на България") в момент, когато политиците се борят за популистки гласове.
"Имаме проблем и той е голям /.../ не е хуманно и е античовешко да се популяризира нетрадиционно сексуално обучение в училищата", каза през август от парламентарната трибуна лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.
Промяната предизвика протести в столицата и в цяла Европа, а стотици учители подписаха петиция, в която се казва, че законът е "напълно несъвместим" с реалностите на училищния живот.
В отговор "Възраждане" публикуваха списък с имената и домашните адреси на 26 души от подписалите петицията, отприщвайки вълна от обиди в интернет към мнозина от посочените в списъка.
Прокуратурата във Варна започна разследване на тези действия, за да устави дали има доказателства за извършено престъпление.
За Иван следващите няколко месеца и страхът от това, което може да последва, може да се окажат последната капка, за да напусне София и да започне нов живот в чужбина заедно със съпруга и дъщеря си.
България вече е на върха на класациите за най-бързо топящо се население, а това донякъде е обусловено от засилената емиграция.
"Бях по-склонен да замина от съпруга си, но целият климат в момента, политическата ситуация, промени мнението му", каза Иван.
"Това е само първата стъпка, ще има още промени. Просто вече не се чувстваме защитени", допълни той.
Политически футбол
През октомври в страната ще се произведат седмите парламентарни избори за едва три години, а активисти хвърлят вината за разпалването на анти-ЛГБТ+ пропагандата върху политическата нестабилност.
"Тази политика и тези закони не отговарят на исканията и нуждите на хората. Това е политическа тактика, обичайно използвана преди избори", каза Диър.
"Това е много проста и обичайна тактика срещу малцинствата, мигрантите, бежанците и хората от ЛГБТ+общността. Как да се отвлече вниманието, как да се раздели обществото", допълва тя.
Изследване на Агенцията за основни права на ЕС, организация от правни експерти, политолози и социолози, статистици и специалисти по комуникация, сочи нарастване с 5 процента на физическите атаки срещу българи от ЛГБТ+общността през 2023 г. в сравнение с 2019 г.
Броят на анкетираните, които казват, че са се сблъсквали с дискриминация, е намалял за същия период, но страната все още е начело по инциденти в сравнение с други европейски държави.
Наско Стаменов, учител по химия, който живее в София, каза, че е бил заплашван за това, че се противопоставя на новия анти-ЛГБТ+ закон, но е решен да продължи да говори публично срещу него.
Той допълни, че е бил привилегирован да живее без страх като хетеросексуален мъж, докато негови хомосексуални съученици са се чувствали заплашени.
"Имал съм хомосексуални ученици, които са разкрили сексуалната си ориентация пред мен, и като техен учител отговарям на несигурността им като им казвам, че нищо им няма", каза 32-годишният Стаменов по телефона.
"Не се страхувам. Какво е най-лошото, което може да ми се случи – да ме набият ли? Аз съм учител. Ще остана в болница за известно време и отново ще се завърна да преподавам", допълва той.
Руският образец
Промените, които се случват в България, се сравняват с тези в Русия, която криминализира всякакво популяризиране на всички ЛГБТ+ въпроси през 2022 г., и така стана почти невъзможно за хомосексуалните руснаци да говорят открито за сексуалната си ориентация във всички сфери на живота.
Оттогава подобни закони бяха приети в Унгария и Грузия, докато крайнодясната Словашка национална партия (СНП) също планира закон за забрана на ЛГБТ+ пропагандата в училищата.
Учители и активисти казват, че формулировката на законовите поправки в България е особено тревожна заради размитото определение на понятието "пропаганда".
"Той е написан абсурдно, което отваря вратите за много проблеми", каза 25-годишният учител по български език Светослав Стойчев, който също е подписал петицията.
"В училищата ни няма пропаганда и затова подобен закон е ненужен", допълва той.
Допълнителни поправки в Закона за закрила на детето също се обсъждат – стъпка, която според активисти може да доведе до забрана на ЛГБТ+ "пропагандата" далеч отвъд българската училищна система.
Учители като Иван се опасяват, че забраните в училищата може да станат сигнал за още по-големи ограничения в бъдеще, и то не само за хомосексуални мъже като него.
"Искам хората да разберат, че това не е само битка за ЛГБТ+ общността, това е битка за всеки един от нас. Тя просто започва с нас", каза Иван.
"Докъде ще стигне това? Няма да се крия, за да покажа, че сме тук, че съществуваме и че сме като всички останали", каза в заключение той.
 
(БТА)
(Превод от английски език: Алексей Маргоевски)