Оценката на заплахата от ислямистки тероризъм за Германия остава висока, но не се е променила след нападението в Подмосковието

Оценката на заплахата от ислямски тероризъм за Германия остава висока, но не се е променила след нападението в концертната зала в покрайнините на Москва, предаде ДПА, позовавайки се на държавните органи за сигурност.
Министърката на вътрешните работи на Германия Нанси Фезер заяви пред германския ежедневник "Зюддойче Цайтунг", че властите работят по предположението, че зад нападението в концертната зала "Крокус сити хол" в Подмосковието стои групировката "Ислямска държава - Хорасан", която е разклонение на терористичната мрежа "Ислямска държава".
Германските сили за сигурност разглеждат групировката, която е активна главно на територията на Афганистан, като основна заплаха както за страната, така и за Европа като цяло. Името Хорасан се отнася до историческо-географска централноазиатска област, обхващаща части от Афганистан, Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан и Иран.
Експертът по тероризъм Петер Нойман заяви днес пред германско обществено радио, че Германия и Западна Европа са изправени пред повишен риск от заплахи от джихадизъм след избухването на войната в ивицата Газа. Той говори за огромна "мобилизация от страна на ислямистите, на джихадистите в цяла Западна Европа" в коментар за радио "Дойчландфунк". Само на територията на Германия са били предотвратени три или четири нападения, добави той.
Нойман описа "Ислямска държава - Хорасан" като "изключително амбициозна и агресивна в опитите си за нападения в немюсюлмански държави, включително в държави от Западна Европа". Най-голямата настояща терористична заплаха за Германия и за Европа като цяло отново идва от страна на ислямистите, или джихадистите, добави той.
Властите са изправени пред дилема между това да насочат вниманието си към заплахата, като същевременно не внасят излишна паника сред населението. "Смятам, че в момента германското правителство се справя доста добре с това", казва Нойман. Силите за сигурност трябва да бъдат поздравени за предотвратяването на редица терористични атаки, добави той.
Нойман посочи като пример два ареста на заподозрени поддръжници на "Ислямска държава" в централната германска провинция Тюрингия миналата седмица и арестите, свързани с планираното нападение срещу Кьолнската катедрала по Коледа.
Има ръст на подобни инциденти, заяви експерта. От началото на войната в ивицата Газа в Европа са били извършени общо осем опита за джихадистки терористични атаки спрямо шест такива опита за цялата 2022 г., добави той, като цитира данни на Европол. Нойман отбеляза, че докато в миналото терористите са действали индивидуално, "Ислямска държава - Хорасан" работи по-организирано. Той нарече групировката "истински професионална" заради успешното организиране на мрежите си.
По-рано днес Фезер предупреди за нарастващи опасности, породени от руската хибридна война, включваща както традиционен шпионаж, така и кибершпионаж, и обвини Кремъл, че насърчава мигранти да се преместват в Западна Европа. "Всъщност ние преживяваме ново измерение на заплахите от руската агресия", заяви тя пред в. "Зюддойче цайтунг".
С оглед на предстоящите избори за Европейски парламент през юни и на изборите в няколко германски провинции през септември, Фезер заяви, че германското правителство ще положи повече усилията за защита срещу кибершпионажа. "Трябва да гарантираме, че няма да има хакерски атаки срещи избирателните органи или срещу предаването на изборните резултати", добави тя.
Фезер се фокусира върху по-широкото използване на изкуствен интелект за защита от дезинформацията и се обяви против съкращенията в бюджета на нейното министерство през 2025 г. Министърката на вътрешните работи също така обвини крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ), че поддържа близки връзки с руския президент Владимир Путин - твърдение, което съпредседателката на партията Алис Вайдел отрече напълно в интервю за ДПА.
""Алтернатива за Германия" боготвори Путин и презира съвременна Германия", каза Фезер, като добави, че партия се е "радикализирала до голяма степен от антиевропейски настроена партия в антиконституционна партия". Фезер не изключи възможността за забрана на АзГ - ход, който напоследък е широко обсъждан в Германия.
"Ако една партия иска агресивно да подкопае основата на демократичния ред, тя може да бъде забранена от Федералния конституционен съд. Ако радикализацията на АзГ продължи, това ще бъде опцията, предвидена в нашата конституция", заяви Фезер.