Отворена линия с Москва: Петер Сиярто призна, че е разговарял с Лавров по време на срещи на ЕС

Унгарският външен министър Петер Сиярто потвърди, че редовно е поддържал контакт с руския си колега Сергей Лавров „преди и след“ закрити заседания на Съвета по външни работи на ЕС, след публикации за системна комуникация по време на почивките на срещите в Брюксел, съобщи „Евронюз“. 
Сиярто, който говори на предизборно събитие в Кестхей в понеделник вечерта, призна, че е водил такива разговори. Той ги оправда с аргумента, че решенията на ЕС в области като енергетиката, автомобилната индустрия и сигурността пряко засягат отношенията на Будапеща с партньори извън блока.
„Да, тези въпроси трябва да се обсъждат с нашите партньори извън Европейския съюз. Аз разговарям не само с руския външен министър, но и с американския, турския, израелския, сръбския и други преди и след заседанията на Съвета на ЕС“, заяви Сиярто. „Това, което казвам, може да звучи грубо, но дипломацията означава да разговаряш с лидерите на други държави“, добави той.
Вчера сутринта министърът публикува и видео в социалните мрежи, в което отхвърли твърденията, че е нарушил каквито и да било протоколи за сигурност по време на заседанията на Съвета по външни работи. По думите му на министерско ниво не се обсъждат секретни въпроси.
„Всеки министър внася телефона си в залата. Твърдението, че има някакви протоколи за сигурност, попада в категорията на глупостите“, каза той.
Първо в. „Вашингтон пост“ съобщи през уикенда, че Сиярто е бил в постоянен контакт с Лавров по време на срещите в Брюксел, включително и в паузите между заседанията, за да предоставя на руския си колега Сергей Лавров „в реално време информация за обсъжданото“ и да обмислят възможни решения.
Чрез такива разговори „на практика всяка среща на ЕС в продължение на години е имала Москва зад масата“, добави служител от европейските институции пред изданието.
„Вашингтон пост“ припомня, че Сиярто е направил 16 официални посещения в Москва след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., като последното от тях беше на 4 март, когато той се е срещна с руския президент Владимир Путин.
Унгарското правителство първоначално отхвърли твърденията за разговори с Москва като фалшиви новини, а самият Сиярто нарече обвиненията част от компроматна кампания, насочена към влияние върху изборите в Унгария и ги определи за „безумни конспиративни теории“ и „украинска пропаганда“ в публикация в социалните мрежи, отбеляза изданието „Юрактив“.
Той предположи, че зад информацията стоят партия ТИСА на опозиционния лидер Петер Мадяр и Киев.
Твърденията обаче предизвикаха сериозен отзвук и в ЕС, тъй като страните членки са обвързани с принципа на лоялно сътрудничество, а съдържанието на подобни срещи се счита за поверително.
Европейската комисия призова Унгария да даде разяснения по случая, като определи публикациите като „обезпокоителни“, съобщи „Дойче веле“.
„Доверието между държавите членки, както и между тях и институциите, е от основно значение за работата на ЕС“, заяви говорителката на ЕК Анита Хипер, определяйки твърденията като „дълбоко обезпокоителни“. „Очакваме унгарското правителство да даде разяснения“, добави тя.
Говорител на германското външно министерство също не обвини директно Сиярто, но подчерта сериозността на случая.
„Тези твърдения са много сериозни. Преговорите между външните министри на ЕС са поверителни и се основават на учредителните принципи на Съюза. Няма да толерираме нарушение на тези принципи“, заяви той.
Според публикации в „Политико“ и „Франс 24“ официални представители на Европейския съюз вече са започнали да ограничават достъпа на Унгария до класифицирана разузнавателна информация и все по-често провеждат срещи на високо равнище в ограничен формат, като Ваймарския триъгълник или сътрудничеството между северните и балтийските държави, които умишлено изключват членове, считани за по-малко надеждни, с цел защита на чувствителното стратегическо планиране.
Полският премиер Доналд Туск бе сред първите, коментирал твърденията, като заяви, че това, че унгарски министри предават „всеки детайл“ от срещите на ЕС към Кремъл „не бива да изненадва никого“.
„Отдавна имаме такива подозрения“, написа полският консервативен лидер в социалните мрежи. „Това е и една от причините да вземам думата само когато е строго необходимо и да казвам само толкова, колкото е нужно“, подчерта той, цитиран от „Юрактив“.
Туск отбеляза също, че още преди години Литва е предупреждавала за риск за сигурността в рамките на НАТО, свързан с унгарски представители.
„Още през 2019 г. Литва поиска изключването на унгарската делегация от среща на НАТО, като заяви, че има опасения, че тя може да предаде на Москва информация от най-висока степен на секретност“, каза той, цитиран от Ройтерс. 
В понеделник литовският външен министър Габриелюс Ландсбергис заяви пред националната телевизия, че през 2024 г. друга страна членка на алианса също е изразила опасения относно евентуално предаване на информация от унгарски представители на Москва, които обаче той определи като „догадки“.
„При подготовката на срещата на върха във Вилнюс през 2023 г. се стремяхме да не включваме унгарски представители в определени срещи, особено тези с чувствителна тематика", добави министърът.
Междувременно водещият кандидат в социологическите проучвания преди предстоящите избори в Унгария Петер Мадяр заяви, че предполагаемото споделяне на поверителна информация от ЕС между Будапеща и Москва трябва да бъде разследвано като възможно държавно предателство, съобщи британският в. „Гардиън“.
Петер Мадяр - консервативен антикорупционен кандидат - който отправя най-сериозното предизвикателство към 16-годишното управление на премиера Виктор Орбан, посочи, че правителството изглежда сътрудничи с Русия, „като по този начин предава унгарските и европейските интереси“.
„Ако се потвърди, това би представлявало държавна измяна, за която е предвидено наказание доживотен затвор. Едно бъдещо правителство на ТИСА незабавно ще разследва случая“, написа Мадяр в социалната мрежа Екс.
„Този човек предава не само собствената си родина, но и Европа“, допълни той по време на предизборно събитие в село Нюл в северозападната част на страната през уикенда.
В отговор на разразилия се скандал унгарският премиер Виктор Орбан разпореди разследване на „подслушването“ на Сиярто, отбелязва „Гардиън“.
Той нареди разследването, след като проправителственото издание „Мандинер“ публикува материал, според който чужди разузнавателни служби са подслушвали Сиярто с помощта на унгарския журналист Саболч Пани, като в статията е включен аудиозапис на разговор между Пани и негов източник.
Журналистът коментира пред „Гардиън“, че става въпрос за „компроматна кампания, насочена към дискредитирането ми”.
„След като разбраха, че работя по изтичането на информация от Сиярто (към Кремъл), те са започнали да подслушват (помещението) и записаха разговора ми“, каза той, уточнявайки, че е разговарял със свой източник, за да научи повече за комуникацията между Лавров и Сиярто след публикацията на „Вашингтон пост“.
Пани, един от водещите разследващи журналисти в Унгария, многократно е писал за руското влияние в страната. През 2024 г. той разкри, че бившият словашки премиер Петер Пелегрини е потърсил съдействие от Орбан за получаване на покана за Москва години по-рано. В свой материал от 2024 г. журналистът написа, че Орбан е възложил на Сиярто да предаде послание на Пелегрини до Лавров.
Пани освен това е установил и че телефонът му е бил заразен със шпионския софтуер „Пегас“, което според него е било целенасочена атака от страна на правителството с цел да се проследят източниците му.
Унгария не е единствената страна, заподозряна в предаване на информация за Русия, съобщи „Политико“. 
Германски и европейски депутати и дипломати се опасяват, че крайната десница в Германия също може да злоупотребява с правото си на достъп до база данни с хиляди вътрешни документи на ЕС.
Германските депутати, включително от крайната десница в лицето на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), имат достъп до база данни, съдържаща хиляди файлове на съюза. Те включват и поверителни записки от срещи на посланици, на които дипломатите от блока обсъждат позициите на своите страни по геополитически въпроси, като например плановете за финансиране на Украйна чрез замразени руски активи.
„Проблемът е, че имаме партия - АзГ, за която има основателни подозрения, че от нея изтича информация към Китай или Русия“, каза депутатът от германските „Зелени” Антон Хофрайтер, председател на Комисията по европейски въпроси на Бундестага.
Тези подозрения променят начина на провеждане на чувствителни преговори, тъй като дипломатите все повече отчитат риска от разкриване на информация.
„В Брюксел вземаме всякакви предпазни мерки, за да защитим конфиденциалните срещи и информация“, каза висш дипломат от ЕС. Достъпът, който депутатите от АзГ имат до поверителните материали, „оставя огромна дупка, наподобяваща образа на Путин, в нашите мерки за сигурност“.
„Всички сме предпазливи при споделянето на чувствителна информация във формат с участието на 27 държави членки на ЕС“, заяви друг дипломат. „Дали заради Орбан, или заради германската система, ние не споделяме свободно цялата информация, както бихте направили сред най-близките си довереници в обстановка с 27-те страни членки около масата. Това е унгарският фактор и това е факторът АзГ. Посланикът не може да гарантира, че чувствителната информация, която споделя в КОРЕПЕР (Комитета на постоянните представители на държавите членки в ЕС), не отива директно при руснаците или китайците“.
АзГ отрече да предава информация на Русия или Китай. „Не коментираме необосновани твърдения“, заяви говорител на парламентарната група на „Алтернатива за Германия“ в отговор на искане на „Политико“ за коментар.