Пакистан започна да преброява гласовете след края на днешните парламентарни избори, които бяха помрачени от нападения на ислямистки бойци и спиране на мобилните телефонни услуги, предаде Ройтерс. Властите съобщиха, че най-малко девет души са убити в цялата страна по време на изборния ден.
Агенцията отбелязва, че парламентарните избори се провеждат в момент, когато южноазиатската страна се опитва да се възстанови от икономическата криза и същевременно се бори с нарастващото насилие от страна на ислямистки бойци в силно поляризирана политическа среда.
Очакваше се телевизионните канали да обявят първи прогнозни резултати няколко часа след приключването на гласуването в 17:00 ч. местно време (12:00 ч. по Гринуич), а ясна картина вероятно ще се появи утре сутринта, тъй като броенето ще продължи цяла нощ.
Националното събрание (долната камара на пакистанския парламент) има 265 места, а гласуването за едно от тях беше отложено поради смъртта на кандидат. Нужни са поне 133 мандата, за да има дадена партия обикновено мнозинство, но редица анализатори смятат, че вотът може би няма да излъчи победител, който да състави самостоятелно правителство.
По улиците и в избирателните секции в цялата страна бяха разположени хиляди военнослужещи, а границите с Иран и Афганистан бяха временно затворени на фона на засилените мерки за сигурност, за да се гарантира спокойното произвеждане на изборите. Въпреки засилените мерки девет души, включително две деца, бяха убити при взривове на бомби, нападения с гранати и стрелба.
Вчера в югозападната провинция Белуджистан най-малко 26 души бяха убити при две отделни експлозии в близост до офиси на кандидати в изборите. По-късно "Ислямска държава" пое отговорност и за двете нападения.
Сред жертвите днес са петима полицаи, убити при бомбен взрив и стрелба по патрул в района на Кулачи в окръг Дера Исмаил Хан в Северозападната гранична провинция (Хайбер Пахтунхва), съобщиха властите. Две деца са загинали при взрив пред избирателна секция за жени в провинция Белуджистан.
"Въпреки няколкото изолирани инцидента, като цяло ситуацията остана под контрол, което показва ефективността на нашите мерки за сигурност", се казва в изявление на служебния министър на вътрешните работи Гохар Еджаз.
Прекъснатите от съображения за сигурност мобилни телефонни услуги бяха частично възобновени, съобщиха от министерството на вътрешните работи.
Пакистанският служебен премиер Ануар ул Хак Какар заяви, че е имало висока избирателна активност, което е "ясен знак за обществената ангажираност в определянето на бъдещето на нашата страна".
Стъпката за спирането на мобилните мрежи предизвика критики от страна на лидерите на опозиционните партии, като Билавал Бхуто Зардари от Пакистанската народна партия, 35-годишният син на убитата бивша министър-председателка Беназир Бхуто и бившия президент Асиф Али Зардари, който призова за "незабавното им възстановяване".
Международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" (Amnesty INternational) нарече ограничаването на достъпа до мобилни услуги "грубо посегателство върху правото на свобода на изразяване и на мирни събрания".
Партията "Движение за справедливост" на бившия министър-председател Имран Хан, който е в затвора, призова хората да премахнат паролите от личните си интернет мрежи, "за да може всеки в близост" да има достъп до услугата.
Смятаният от редица анализатори за фаворит в настоящия вот Наваз Шариф, който вече три пъти е заемал поста на министър-председател, не пожела да коментира ситуацията, тъй като резултатите още не са ясни.
"Не говорете за коалиционно правителство. За едно правителство е много важно да получи ясно мнозинство... То не трябва да разчита на други", заяви той пред репортери, след като гласува в избирателна секция в град Лахор.
Очаква се основната надпревара да бъде между кандидатите, подкрепяни от Имран Хан, чиято партия спечели последните парламентарни избори, и Пакистанската мюсюлманска лига на Шариф, който според анализаторите е подкрепян от влиятелни военни.
Военните, които контролират пряко или косвено въоръжената с ядрено оръжие страна през 76-те години на независимост, от няколко години твърдят, че вече не се намесват в политиката, отбелязва Ройтерс.