Лидерът на земеделската Полска селска партия (която е част от обединението "Трети път") Владислав Кошиняк-Камиш е назначен за вицепремиер и министър на отбраната. Кшищоф Гавковски става вицепремиер и министър на дигитализацията.
Радослав Шикорски, бивш външен министър в предишно правителство на Доналд Туск, отново ще оглави външното министерство.
Бившият омбудсман Адам Боднар става правосъден министър и главен прокурор.
Анджей Домански ще оглави министерството на финансите.
Борис Будка ще бъде министър на държавните активи, а Бартломей Шенкевич положи клетва като министър на културата.
Адам Шлапка става министър по европейските въпроси, а Барбара Новацка е новият министър на образованието.
Дуда назначи Марчин Кервински за министър на вътрешните работи и администрацията, а Кшищоф Хетман - за министър на икономическото развитие и технологиите.
Дариуш Климчак е назначен за министър на инфраструктурата, а Паулина Хениг-Клоска за министър по въпросите на климата.
Катажина Пелчинска Наленч пое поста на министър на фондовете за развитие и регионалната политика, а Агнешка Бучинска се закле като министър на гражданското общество.
Дариуш Вечорек ще бъде министър на науката, а Чеслав Шекерски - на земеделието. Изабела Лешчина поема министерство на здравеопазването.
Славомир Нитрас ще оглави министерството на спорта и туризма, а Мажена Окла-Древнович става министър на политиката за възрастните хора.
Агнешка Джемянович-Бонк е назначена за министър по въпросите на семейството, а Катажина Котула - за министър по въпросите на равноправието.
Туск създава министерство на индустрията, начело на което застава Мажена Чарнецка. Министерството ще бъде базирано в южния полски град Катовице, който се намира във въгледобивния регион Силезия.
Ян Грабец, Томаш Шемоняк и Мачей Берек положиха клетва като членове на министерския съвет.
Въпреки че на парламентарните избори през октомври спечели най-много места (194) в долната камара на камара на полския парламент, която е общо с 460 места, управлявалата досега социално консервативна партия "Право и справедливост" не успя да си гарантира парламентарно мнозинство. Изборите, на които бе регистрирана рекордно висока избирателна активност, проправиха пътя към властта на проевропейските опозиционни сили, предвождани от Доналд Туск. "Право и справедливост" беше на власт в продължение на осем години.
(Тази новина се разпространява по договор между БТА и полската новинарска агенция ПАП)