Но преди погребението във Ватикана ще има траурна церемония, на която ще присъстват държавни и правителствени ръководители, короновани персони и други видни личности от цял свят. Това наложи прилагането на мащабен план с мерки за сигурност във Ватикана и в Рим. В обезпечаването на сигурността участват хиляди полицаи, карабинери, гвардейци, пожарникари, военни, снайперисти, както и разнородна техника за предотвратяване на всякакви евентуални опасности. Очаква се в Рим да пристигнат 200 000 души за траурната церемония и погребението на папата. Всичко това си има и своята цена, отбелязват италиански медии, сред които „РАИ нюз“ и „Скай Ти Джи ком 24“.
За погребението на папа Бенедикт Шестнадесети, който почина след като вече се беше оттеглил от папския пост и беше само почетен папа, според различни оценки, са били похарчени между 600 000 евро и 1,5 милиона евро. Тогава траурната церемония, беше умерена и сдържана, по волята на Бенедикт Шестнадесети, но въпреки това на нея присъстваха 50 000 души.
Сега според медийните оценки разходите по траурната церемония за папа Франциск са между 200 000 и 500 000 евро за подготовката на площад „Свети Петър“ за нея, тоест за разполагането на огромни екрани, на които тя ще се наблюдава, за мерките за сигурност и за друга логистика. Иначе като цяло мерките за сигурност и за гражданска защита в Рим във връзка с погребението на Франциск се оценяват на между 300 000 и 800 000 евро, като тази сума включва разходите по разполагането на военни, полиция, карабинери и пожарникари. Медийното отразяване на събитието ще погълне между 100 000 и 200 000 евро. Разходите за литургиите и за други дейности, свързани с траурния протокол, се оценяват на между 50 000 и 100 000 евро.
Бил ли е папата богат?
В последните дни в редица англоезични издания, като „Дейли мирър“ и „Хелоу“, както и в испаноезичното издание "Марка" се появиха информации за нетно състояние на папата, възлизащо на милиони. „Дейли мирър“ и „Хелоу“ говореха за 16 милиона британски паунда. Изданието „Марка“ пък споменаваше 100 милиона долара. И трите медии обаче уточняват, че тези милиони всъщност са различни оценки на състоянието на папата в качеството му на глава на Римокатолическата църква, тоест те са основани на оценки на авоарите, които притежава принципно всеки един папа. Милионите включват стойността на папамобилите, папското жилище, церемониалните папските одежди и папските аксесоари.
Папата принципно би трябвало да живее в апартамент в Апостолическия палат, който е с 12 стаи, с тераса с живописна гледка към Рим. Към апартамента има и обслужващ персонал. Папата по принцип има и пет автомобила. Изданията припомнят също, че принципно на папите се полага определена сума на месец. Общо на година тя възлиза според оценките на „Дейли мирър“ и на „Хелоу“ на между 290 000 и 384 000 британски лири.
Всички издания, споменаващи за нетно състояние на папата, припомнят обаче, че папа Франциск беше част от орден, който е дал обет за бедност, за да служи по-добре на Бог. Ето защо Франциск се отказа от парите, които му се полагат ежемесечно в качеството му на глава на Римокатолическата църква. Смята се, че тази сума е била преведена на различни фондове и за различни каузи.
Папата се отказа да живее и в големия апартамент в Апостолическия дворец и избра по-скромно жилище в резиденцията за гости „Санта Марта“ във Ватикана. Франциск избра и по-скромен папски пръстен – вместо златен, той предпочете сребърен със златно покритие.
Обичайно всичко, което е било собственост на папата, се връща на Църквата. Но при почетния папа Бенедикт Шестнадесети ситуацията беше по-особена, посочва „Дейли мирър“. Той се оттегли от папския престол и неговото състояние включваше парите, които той е получавал от авторски права върху трудове, от хонорари от университети, в които той е преподавал, както и заплатата, която е получавал като архиепископ на Мюнхен. Тези суми останаха в наследство на негови братовчеди. Те обаче отказаха да получат парите, защото се опасяваха, че по този начин може да бъдат държани за законово отговорни за изплащане на компенсации на жертви на посегателства, извършвани в лоното на църквата, за които се смята, че са били укривани от германския висш духовник, преди да бъде избран за папа, отбелязва „Дейли мирър“.
Според аржентинското издание „Кларин“ папа Франциск не е имал никакви милиони, както се намеква в някои издания. Според източници той е оставил в наследство само сума от 100 долара, пише изданието. По време на понтификата си папа Франциск не трупаше лично богатство и не получаваше заплата. След встъпването му в длъжност на 13 март 2013 г. той избра живот без показност и със силно послание за смирение, отбелязва „Кларин“.
Папата дарител
Малко преди да почине, папа Франциск е превел 200 000 евро на монсеньор Бенони Абмарус, отговарящ за благотворителността и пасторалните грижи в римските затвори, съобщават медиите „РАИ нюз“, „Авенире“, „Република“, „Фанпейдж“ и италианското издание на „Евронюз“. Сумата била предназначена конкретно за центъра за задържане на непълнолетни престъпници „Казал дел Мармо“. Там непълнолетните работели в затворническа фабрика за макаронени изделия, но фабриката била закъсала финансово.
Папата и монсеньор Амбарус, когото папата наричал „Дон Бен“, се познавали отдавна. „Дон Бен“ се оплакал на Франциск за финансовите проблеми в „Казал дел Мармо“. Тогава папата му казал: "Свърших почти всички пари, но имам все пак нещо в банковата сметка“ и после му превел 200 000 евро, съобщават италианските медии.
Папата поддържаше силна връзка с онези, които бяха забравени или отхвърлени от обществото, като мигранти, бежанци, бедни хора и затворници. Той често посещаваше затвори. Последната му визита в затвор е била на 17 април тази година, когато се падаше Велики четвъртък. Тогава той е посетил римския затвор „Реджина чели“.
„Дон Бен“ разказва, че папата е бил лъч на надежда за затворниците. В предишни години обикновено Франциск на Велики четвъртък спазваше ритуала по измиване на нозете на затворници в различни центрове за задържане.
В Юбилейната година на Римокатолическата църква, започнала на 24 декември 2024 г. и приключваща на 6 януари 2026 г., една от Светите врати беше отворена именно в римски затвор – затвора „Ребибия“, припомня „Фанпейдж“.
Сега затворници от римски затвори искат да присъстват също на погребението на папата. Вече беше съобщено, че на траурната церемония на площад „Свети Петър“ във Ватикана ще има бежанци и мигранти, а на погребението в базиликата „Санта Мария Маджоре“ ще присъстват и бедни хора, предаде АНСА. Сега обаче се разглежда и възможността дали на някои затворници да бъде разрешено да присъстват също на церемонията, допълва „Фанпейдж“.