Папа Лъв Четиринадесети сравни някои аспекти от работата си като глава на Римокатолическата църква със „скок в дълбокия край на басейна“, който той е трябвало да направи много бързо. Това сравнение той направи в пространно интервю, публикувано в католическото издание „Крукс“ и в перуанското издание „Комерсио“, обобщава Асошиейтед прес. Откъси от интервюто са публикувани в АП днес, когато папа Лъв Четиринадесети навършва 70 години.
Първият папа от САЩ в историята на Римокатолическата църква казва, че бързо е намерил мястото си като пастор на вселенската католическа църква, но е открил, че дипломатическата работа на папата е по-голямо предизвикателство.
„Напълно новият аспект на тази работа е, че си изстрелян на нивото на световен лидер”, заявява той. „Уча много и се чувствам, че пред мен има много предизвикателства, но не съм претоварен с работа“, казва още папата. И допълва, че има още какво да учи за работата си.
Интервюто е взето от ватиканската кореспондентка Елиз Ан Алън за предстоящата й биография на Лъв Четиринадесети.
В него папата говори за това, че се чувства едновременно американец и перуанец, предвид 20-годишния си опит като мисионер в Перу. Той казва, че този опит му е дал дълбоко разбиране и оценка за латиноамериканската църква и за служението на папа Франциск като първия южноамерикански папа в историята.
На въпроса дали ще подкрепя САЩ или Перу в бъдещо световно първенство по футбол, папа Лъв Четиринадесети прави паралел с детството си в Чикаго и значението да не се отхвърлят опонентите. „У дома израснах като фен на „Уайт сокс“, но майка ми беше фен на „Чикаго Къбс“, така че не можеше да бъдеш от онези фенове, които изключват другата страна“, каза той. „Научихме се, дори в спорта, да имаме отворена, диалогична, приятелска и не гневна конкурентна позиция, защото ако не се проявявахме като такива, можеше да останем без вечеря!“, пошегува се той.
В интервюто, качено на сайта на „Крукс“ папата засяга и теми, свързани с мира и горещи досиета, като Украйна. В отговор на въпрос колко реалистично е Ватиканът да бъде посредник в преговори за мир в Украйна, Лъв Четиринадесети казва: „Бих направил разграничение по отношение на гласа на Светия престол в подкрепа на мира и ролята му на посредник, която според мен е много различна и не е толкова реалистична, колкото първата. Мисля, че хората са чули различните призиви, които съм отправял, като съм повдигал глас, гласа на християните и на хората с добра воля, казвайки, че мирът е единственият отговор“. Той добавя, че безсмисленото убиване през тези години на хора от двете страни в конфликта в Украйна, но и в други конфликти, трябва да накара по някакъв начин хората да се събудят.
„Светият престол, откакто започна войната, полага големи усилия да поддържа позиция, която, колкото и да е трудно, [не е] нито от едната, нито от другата страна, а е наистина неутрална. Някои от нещата, които съм казал, са били интерпретирани по един или друг начин, и това е нормално, но мисля, че реалистичната част от тях не е от първостепенно значение в момента. Мисля, че редица различни участници трябва да окажат достатъчно натиск, за да накарат воюващите страни да кажат: „Достатъчно е, нека потърсим друг начин да разрешим различията си“, добавя папата.
А после продължава в по-общ план с думите: „Ние продължаваме да се надяваме. Силно вярвам, че не можем да се откажем от надеждата, никога. Храня големи надежди за човешката природа. Има и отрицателна страна; има лоши хора, има изкушения. От всяка страна на всяка позиция можете да намерите мотивации, които са добри, и мотивации, които не са толкова добри. И все пак, да продължаваме да насърчаваме хората да гледат към по-висшите ценности, към истинските ценности, това прави разликата. Можете да имате надежда и да продължавате да се опитвате да настоявате и да казвате на хората: „Нека направим това по друг начин“.
В отговор на въпрос какви мостове иска да изгради като папа - политически, социални, културни, църковни, Лъв Четиринадесети казва: „На първо място, начинът за изграждане на мостове е предимно чрез диалог. Едно от нещата, които успях да направя през тези първи няколко месеца, е да проведа поне някакъв диалог, да проведа срещи с лидери от многонационални организации. На теория ООН трябва да бъде мястото, където се разглеждат много от тези въпроси. За съжаление, изглежда, че е общопризнато, че ООН поне в този момент е загубила способността си да обединява хората по многостранни въпроси. Много хора казват: „Трябва да се води двустранен диалог“, за да се опитаме да обединим нещата, защото на различни нива има пречки за напредъка на многостранните въпроси“.
Папата подчертава, че „трябва да продължаваме да си припомняме потенциала, който човечеството има, за да преодолеем насилието и омразата, които ни разделят все повече и повече. Живеем във времена, в които поляризацията изглежда е една от думите на деня, но това не помага на никого. Или ако помага на някого, то е на много малко хора, докато всички останали страдат“ и добавя: Затова мисля, че е важно да продължаваме да повдигаме тези въпроси“.
На въпрос как би могъл да се реши проблемът с поляризацията, папата казва: „Едно е да повдигнем въпроса и да говорим за него. Мисля, че е много важно да започнем по-дълбоко размишление, да се опитаме да разберем: защо светът е толкова поляризиран? Какво се случва? Мисля, че има много фактори, които са довели до това. Не претендирам, че имам всички отговори, но със сигурност виждам реалността в някои от резултатите. Кризата от 2020 г. и пандемията със сигурност са оказали влияние върху всичко това, но мисля, че е започнало по-рано... Може би на някои места загубата на по-висшето чувство за смисъла на човешкия живот има нещо общо с това, което е засегнало хората на много нива. Стойността на човешкия живот, на семейството и стойността на обществото. Ако загубим чувството за тези ценности, какво има значение вече?“
Лъв Четиринадесети казва, че към има още няколко други фактори, един от които, според него е много важен – непрекъснатото увеличаване на разликата между доходите на работническата класа и парите, които получават най-богатите. „Например, преди 60 години главните изпълнителни директори може би са печелили четири до шест пъти повече от това, което получават работниците, а според последната информация, която видях, днес те печелят 600 пъти повече от средния работник. Вчера излезе новината, че Илон Мъск ще бъде първият трилионер в света. Какво означава това и за какво става въпрос? Ако това е единственото нещо, което вече има стойност, тогава сме в голяма беда...“, заяви Лъв Четиринадесети.
По темата за синодалността в интервюто папата заяви: „Синодалността е нагласа, отвореност, желание да се разбере. Говорейки за Църквата днес, това означава, че всеки член на Църквата има глас и роля, която да изпълнява чрез молитва, размисъл... чрез един процес. Има много начини, по които това може да се случи, но чрез диалог и взаимно уважение. Да съберем хората и да разберем тази връзка, това взаимодействие, това създаване на възможности за среща, е важен аспект от начина, по който живеем живота си като църква“. После допълва, че някои хора се чувстват заплашени от това. „Понякога епископите или свещениците могат да си кажат, че синодалността ще отнеме властта им. Синодалността не е това, а може би вашата представа за това какво е вашата власт е малко неясна, погрешна. Мисля, че синодалността е начин да опишем как можем да се съберем и да бъдем общност и да търсим общение като църква, така че да има една църква, чийто основен фокус не е върху институционалната йерархия, а по-скоро върху чувството за „ние заедно“, за „нашата църква“. Всеки човек със своето призвание, свещеници, миряни, епископи, мисионери, семейства. Всеки с конкретно призвание, което му е дадено, има роля да играе и нещо, с което да допринесе, и заедно търсим начин да растем и да вървим заедно като църква“.