Папа Лъв Четиринадесети се застъпи за "справедлив секуларизъм" и изрази безпокойство относно "предложението за програмирана смърт"

Справедливият секуларизъм не се състои в изключването на религията от публичното пространство, заяви днес папа Лъв Четиринадесети в първата си реч пред френските власти в Елисейския дворец, като същевременно изрази безпокойство относно "предложението за програмираната смърт", предаде Франс прес. 
Този "истински секуларизъм" не изключва религиозните измерения, "а напротив, съумява да ги използва като образователен ресурс", допълни главата на Римокатолическата църква в речта си, произнесена на френски език пред френски политици, представители на гражданското общество и дипломатическия корпус по-малко от два часа, след като той пристигна във Франция на четиридневно посещение.
"Именно затова католическото училище напълно се вписва в образователната система на държава като Франция", подчерта Лъв Четиринадесети, визирайки статута на частните католически училища в страната, редовно поставяни под съмнение, в които учат повече от 2 милиона ученици.
Принципът на секуларизма, разделящ държавните и светските дела от религиозните, често става предмет на дебати във Франция, особено що се отнася до образованието или носенето на забрадки.
Седем месеца преди президентските избори в страната, папата подчерта, че диалогът между хората с различна културна и религиозна принадлежност трябва да настъпи възможно най-скоро.
Що се касае до въпросите, свързани с биоетиката, Лъв Четиринадесети заклейми "генетичните манипулации, сурогатното майчинство, купуването на човешки органи", както и "предложението за програмирана смърт", които той представи като "отклонения, за които има опасност да превърнат науката и технологията в доходоносни начинания".
"Нека не забравяме, че взаимното уважение и защитата на живота на всяко човешко същество са отговорност на всички и на всеки", изтъкна главата на Римокатолическата църква два месеца след като френският парламент окончателно одобри законопроект за асистираната смърт, заклеймен от Католическата църква като "сериозен разрив с антропологията".
Цитирайки последователно мисли на Кловис (познат също и като Хлодвиг Първи, основателят на Франкската държава, бел. ред.), писателя Жорж Бернанос, лауреатът на Нобеловата награда за мир Рене Касен, френския свещеник от 17-ти век Свети Венсан дьо Пол и позовавайки се на цитати от Всеобщата декларация за правата на човека, папата отдаде почит на Франция като "земя със силни християнски корени, но също и държава, притежаваща сиянието на културен, духовен и артистичен фар не само в Европа, но в целия свят".
"Предвид военните заплахи и разнообразните кризи по света, Франция има призванието да остане неуморен градител на мира и мултилатерализма, най-вече в нашата скъпа Европа", подчерта папата.
Той определи също така като погрешно убеждението, според което притежанието на ядреното оръжие представлява гаранция за сигурност.
Папа Лъв Четиринадесети, който превърна изкуствения интелект в основна тема на своя понтификат, предупреди също за риска от "изгубването на нашата човечност всред рая на машините, които нахлуват и диктуват нашето ежедневие".