Швейцарското "Дружество на св. Пий Десети", което има училища, параклиси и семинарии по целия свят, от четири десетилетия е трън в петата за Светия престол със съпротивата си срещу обновленческите реформи, приети на Втория ватикански събор през 60-те години.
През 1988 г. основателят на групата архиепископ Марсел Льофевър ръкополага четирима епископи без папско съгласие с мотив, че това е необходимо за съхраняване на църковната традиция. Ватиканът веднага отлъчва Льофевър и четиримата епископи, а самата група днес не притежава легален статут в Католическата църква.
Но в десетилетията след първия разрив с Рим групата продължава да се разраства, изграждайки нови филиали от свещеници, монахини и католически миряни, които подкрепят традиционната латинска меса отпреди Втория ватикански събор.
За Ватикана папското съгласие при ръкополагането на епископи заема фундаментално място в доктринално отношение, гарантирайки приемствеността с апостолите от времето на Христа. В резултат ръкополагането без разрешението на римския първосвещеник се смята за голяма заплаха за църковното единство и може да доведе до разкол (схизма), тъй като епископите след това имат право да ръкополагат нови свещеници. Според каноничното право ръкополагането без папско съгласие носи автоматично отлъчване (анатема) за човека, извършил го, както и за новия епископ.
Ватиканът се опитва от години да се помири с Дружеството поради опасения от разрастването на паралелна църковна структура. През 2009 г. папа Бенедикт Шестнайсети отмени анатемата срещу оставащите в групата епископи (четирима на брой) и либерализира правилата, що се отнася до отслужването на латинската меса в стария ѝ вид. Това бе жест към всички католици, все още привързани към старата традиция.
При бившия папа Франциск конфликтът с католиците традиционалисти се задълбочи и той отмени реформите на Бенедикт Шестнайсети. Папа Лъв призна, че има напрежение и се опита да умиротвори дебатите, като изрази готовност за диалог и за да позволи да се направят изключения в строгите мерки срещу това движение, възприети от Франциск.
Но вчера Дружеството каза, че няма друг избор, освен да пристъпи към ръкополагането на нови епископи, както е планирало - на 1 юли - за да съхрани бъдещето си.
Днес говорителят на Ватикана Матео Бруни каза, че Светият престол запазва готовността си за диалог.