Парламентарните избори в Русия приключват под сянката на масираната украинска атака с дронове срещу Москва и други части на страната

Първите парламентарни избори в Русия от началото на мащабната ѝ инвазия в Украйна са близо до приключване на фона на масирани украински атаки с безпилотни летателни апарати, ударили Москва, като руските власти обвиниха Киев, че се опитва да възпрепятства вота, предаде ДПА.
Изборите, които организациите за наблюдение на демокрацията, западните правителства и опонентите на Кремъл определиха като нито свободни, нито честни, се очаква да донесат поредна убедителна победа за "Единна Русия" – управляващата партия на президента Владимир Путин. 
Елла Памфилова, председателка на Централната избирателна комисия на Русия, заяви, че атаките са имали за цел да провалят гласуването за Държавната дума, долната камара на руския парламент.
Тя също така обвини Украйна, че е предприела кибератаки срещу руската система за онлайн гласуване, но заяви, че опитите да се попречи на изборите са се провалили.
Кметът на Москва Сергей Собянин също обвини Киев, че се опитва да саботира изборите, след като руската столица и околностите ѝ бяха подложени на масирана атака с дронове. Той описа случилото се като "най-голямата атака с вражески дронове срещу Москва", като заяви, че са били свалени 450 безпилотни апарата, насочили се към столицата. 
Собянин призна, че въпреки това някои дронове са достигнали района на нефтопреработвателен завод в Москва. На кадри, публикувани онлайн, се вижда пожар и тъмен дим, издигащи се от обекта, който и преди е бил цел на украински атаки.
В резултат на атаките в Московска област загинаха най-малко трима души, а губернаторът Андрей Воробьов заяви, че ранените са най-малко 20. 
Според руски официални представители на няколко места са избухнали пожари, жилищни сгради са били повредени и стотици хора е трябвало да бъдат евакуирани. Ограничения бяха наложени и на всички четири летища във и около Москва.
Украинският президент Володимир Зеленски потвърди атаките срещу Московската област, като заяви, че са били ударени едни от ключовите обекти на руската нефтена промишленост и логистичен център. Зеленски заяви, че украинските сили са използвали няколко вида оръжия, включително дронове и ракети "Фламинго" и "Пеликан".
Украинските медии описват "Пеликан" като балистични ракети, разработени от украинската компания "Файър Поинт" (Fire Point). Компанията обаче посочва, че техният обсег е до 200 километра, което не би било достатъчно, за да достигне Москва от територията, контролирана от Украйна. Ако това се потвърди, това би било първото известно използване на този вид украинско оръжие. 
Зеленски спомена също така атака срещу обект в руската Вороножка област, която граничи с Украйна, и призова Москва да сложи край на войната. 
Губернаторът на Воронежка област Александър Гусев заяви, че над региона са били свалени 43 дрона. Според него двама души са били ранени, има и пострадали домове и автомобили. 
Украйна, която от февруари 2022 г. се защитава срещу мащабната руска инвазия, все по-често нанася удари по обекти дълбоко в руска територия, по-специално по нефтени съоръжения, които представляват важен източник на приходи, подпомагащи военните усилия на Москва, отбелязва ДПА. 
Над 110 милиона руснаци имаха право да гласуват в рамките на три дни – от петък до днес – на първите избори за Държавна дума, откакто Русия започна мащабната си инвазия в Украйна. 
Според Централната избирателна комисия избирателната активност надхвърля 50 процента, по данни към ранния следобед на днешния ден. Официалната избирателна активност на предишните парламентарни избори през 2021 г. беше 51,7 процента.
Първите резултати се очакват след затварянето на последните избирателни секции в 20:00 ч. местно време (18:00 ч. по Гринуич) в балтийския ексклав Калининград.
Очаква се лоялната към Кремъл партия "Единна Русия" да постигне убедителна победа. След изключването на опозиционните сили всички 10 партии в бюлетината се обявяват за близки до Кремъл и подкрепящи нахлуването на руските сили в Украйна. 
През уикенда Путин обвини Украйна, че се опитва да попречи на руснаците да упражнят правото си на глас, като отбеляза, че самият Киев не произвежда избори при военно положение.
Изборите в Русия отдавна са обект на критики, че не са нито свободни, нито честни, отбелязва ДПА. Антивоенната партия "Яблоко", която беше изключена от избирателните списъци, и други организации съобщиха за "предполагаеми нарушения още от първия ден на гласуването, включително отказ за достъп на изборни наблюдатели до секциите за гласуване".
Държавни служители също съобщиха за натиск да гласуват, като имаше и твърдения за фалшифициране на резултатите. Някои избиратели заявиха, че не са получили бюлетини и вместо това са били регистрирани за онлайн гласуване без тяхно знание.
От своя страна, Памфилова също така обвини Украйна в насилие, целящо да попречи на гласуването в окупираните от Русия райони на Украйна. Тя заяви, че двама души, сред които член на местна избирателна комисия, са загинали, когато дрон е ударил автобус в контролираната от Русия част на Херсонската област. 
Тези твърдения не могат да бъдат потвърдени чрез независим източник. 
Въпреки протестите от Киев, гласуването се състоя и в контролираните от Русия части на анексираните украински Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област. Вот имаше и в Крим – черноморския полуостров, анексиран от Русия през 2014 г.
Украйна не признава резултатите, а международната общност разглежда произвеждането на избори в окупираните украински територии като нарушение на международното право.