Агенцията уточнява, че това се случва едва сега поради постоянните разногласия между двете основни политически формации в регионалния парламент.
Оттук нататък регионалното законодателно събрание трябва да избере президента на Кюрдистан, както и министър-председателя.
В продължение на десетилетия политическият живот в автономния регион в Северен Ирак беше белязан от противоборството между две исторически партии и семействата, които ги подкрепяха. От една страна това е Демократическата партия на Кюрдистан (ДПК) на клана Барзани, а от друга – Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК), подкрепян от клана Талабани.
Парламентарните избори през октомври 2024 г. бяха спечелени от ДПК, която получи 39 от общо 100 места в регионалния парламент, след като изборите бяха отлагани четири пъти поради разногласията между ДПК и ПСК.
Оттогава обаче законодателната дейност на регионалния парламент бе парализирана от непрестанните партийни спорове около разпределението на ключови постове и съставянето на правителство.
Вчера парламентът на Иракски Кюрдистан проведе първото си заседание след изборите, на което присъстваха 52 депутати. Те избраха за парламентарен председател кандидатката от блока на ДПК Вала Фарид Ибрахим, съобщи кореспондент на АФП.
От своя страна ПСК, която спечели 23 места, бойкотира заседанието, както и коалицията "Ново поколение", обединяваща 15 депутати и още няколко малки политически групи.
Ибрахим заяви пред журналисти, че избирането ѝ "е в услуга на всички групи в Кюрдистан и не се противопоставя на никоя партия". Освен това тя призова всички парламентарни групи да сложат край на бойкота си и да се върнат в парламента.
"ДПК вярва в съвместните действия и в националния консенсус, за да се коригира общата посока на управлението на Кюрдистан, но изглежда, че ПСК повтаря същите грешки от миналото", заяви пред АФП Салар Махмуд, един от лидерите на ДПК.
Получил своята автономия през 1991 г., Иракски Кюрдистан се представя като стабилен регион, успяващ да привлече преки чуждестранни инвестиции в Ирак, на чиято територия се намират огромни нефтени залежи. Въпреки това активисти и опозиционери осъждат, наред с други проблеми, корупцията, спекулата, клиентелизма, както и репресиите срещу всякакъв вид инакомислие, отбелязва АФП.