През 1918г., след обявяване на независимост от Османската империя, северната част на Йемен става независимо кралство, управлявано от имами на шиитите-зайди. През 1962 г. държавен преврат сваля имама-крал от власт и провъзгласява северен Йемен за „Йеменска арабска република", след което гражданската война в страната продължава до 1970г.
В южната част на страната пристанището Аден от 1839 г. е под управлението на Великобритания, която го обявява за кралска колония през 1935 г., като в последствия превръща и областта в свой протекторат. През 1967 г. южен Йемен обявява независимост след бунт на войската срещу Британската империя, като поставя основите на Народна република Южен Йемен – единствената марксистка държава в арабския свят.
Националистическият север и комунистическият юг се обединяват през 1990 г.
От 2014 г. насам страната е в постоянен конфликт между хусите, близки до Иран бунтовници, и проправителствените сили, подкрепяни от ръководена от Саудитска Арабия коалиция.
Хусите, които се смятат за маргинализирани слоеве от населението, организират нападенията си от бастиона си в Саада. Те са последователи на зайдизма, който е направление в доминиращия в северната част на страната шиитски ислям.
Те завземат непрекъснато нови територии от страната, сред които и столицата Сана, като организират военни действия срещу коалицията, водена от Саудитска Арабия, подкрепяща избягалото в Аден (в южната част на страната) правителство.
Всички страни в конфликта са обвинявани от страна на ООН във военни престъпления.
През април 2022 г. с посредничеството на ООН беше договорено временно примирие, като след изтичането на шестмесечния му срок ситуацията остана сравнително спокойна.
От края на 2023 г. обаче страната беше въвлечена в конфликта между Израел и „Хамас“.
След атаките на хусите срещу кораби в Червено море, извършени в знак на подкрепа на палестинската страна в конфликта, срещу хусите бяха нанесени в отговор американски и британски въздушни удари по-рано през седмицата.
Въпреки че интензитетът на бойните действия е намаля, според ООН над 4.3 млн. йеменци са разселени заради конфликта от постоянните си места на обитание.
Конфликтът предизвика една от най-ужасяващите хуманитарни кризи в световен план. По данни на организацията от края на 2021 г. в резултат на него са загинали над 380 000 души, като голяма част от тези жертви се дължат на съпътстващи конфликта последствия, като например глад.
В края на 2023 г. ООН съобщи, че над 21 милиона от общо 34-те милиона души население на страната, тоест над две трети все още разчитат на хуманитарна помощ, а над 450 000 деца страдат от хронично недохранване.
Данните на Световната банка за 2022 г. показват, че със своите 650 долара Йемен е сред страните с най-нисък БВП на глава от населението в света.
В една вече достатъчно консервативна страна хусите са ограничили правата и свободите на жените в контролираните от тях зони. На тях им е забранено да пътуват от едно населено място в друго, както и в чужбина, без придружител от мъжки пол, т.нар. „махрам“, едно правило, налагано от крайните режими, подобни на талибаните в Афганистан.
В основната им централа в Саада и в малки селища, жените нямат право да излизат сами след 18:00 ч., дори при спешни медицински случаи, както и нямат повече свободен достъп до контрацепция.
Йемен е страната на легендарната цивилизация на Саба. Позната още под името „Щастлива Арабия“ (Arabia Felix), старото ѝ наименование, което датира от 400 години преди Христа, страната крие множество архитектурни съкровища.
Но старият град на столицата Сана, който от 1986 г. е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО се смята за застрашен обект поради конфликта. Построен в долина и обграден от планини, през седми и осми век градът е бил важен център за разпространение на исляма, като в него има повече от 100 древни храма и 6000 къщи, всички построени преди единадесети век.
Древният град Шибам в източната част на страната, наричан „Манхатън на пустинята“ заради своите къщи-кули, и историческият град Забид в западната част на страната също се смятат за застрашени обекти.
(БТА)
/Превод от френски: Яна Влахова/