Плановете на НАТО се сблъскват с несигурната политическа обстановка в САЩ, Франция и Германия

На Варшавския форум по сигурността миналия месец началникът на Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ (ЮЕСЕУКОМ) и върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич излезе на трибуната, за да успокои съюзниците на САЩ, че алиансът разполага с план за действие в случай на война в Европа. 
"Моята "теория за победата" е проста", заяви Гринкевич пред присъстващата аудитория. "Ще блокираме първоначалната атака. Ако тя продължи, ще я отблъснем и ще предотвратим всяко настъпление на врага. А ако се наложи, ще разбием вражеските сили и оперативната система за водене на война, насочена срещу нас", подчерта той. 
Посланието изглеждаше насочено пряко към Кремъл и други потенциални противници – но оценката му става все по-сложна предвид ходовете на Вашингтон в последно време по отношение на Украйна и Близкия изток. Наред с стова националните избори догодина във Франция и през 2029 г. в Германия може да доведат на власт по-благосклонни към Кремъл десни партии, които открито изразяват скептицизъм към алианса.
Западни анализатори и длъжностни лица твърдят, че ако се стигне до голям конфликт, именно въздушното превъзходство на НАТО вероятно ще позволи на алианса да нанесе тежки поражения на руски военни обекти на стратегически места, включително северното пристанище в град Мурманск, балтийския ексклав Калининград и родния град на президента Владимир Путин – Санкт Петербург. Тези способности обаче са силно зависими от САЩ. 
Междинните избори в САЩ могат да доведат до промяна в приоритетите на Вашингтон 
Резултатите от междинните избори в САЩ, които се произведоха на 3 ноември, се възприемат от мнозина като наказание за безрезултатната досега война на президента Доналд Тръмп срещу Иран. Новоизбраните демократи както в Сената, така и в Камарата на представителите, имат коренно различно виждане за мястото на Вашингтон на международната сцена и подкрепата за американските съюзници. 
Миналата седмица на Берлинската конференция по сигурността, малко след обявяването на резултатите, постоянният представител на САЩ в НАТО Матю Уитакър ясно заяви, че нищо няма да се промени съществено. 
"Външната политика на САЩ не се е променила и не очаквам тя да се промени след междинните избори", заяви Уитакър, като добави, че Вашингтон остава ангажиран с "целия договор" за НАТО, включително член 5 – клаузата за колективна отбрана. 
Други обаче са много по-неспокойни както за оставащото време от втория мандат на Тръмп, така и за дългосрочната политическа траектория както в САЩ, така и в другите съюзнически държави. 
"Тръмп иска през последните две години от президентския си мандат да остави своя отпечатък върху световната история", заяви бившият естонски дипломат и служител в Министерството на отбраната Лиис Муре пред естонското радио. "Той иска да руши (съществуващия ред)." 
Динамиката и непредсказуемостта се запазват в сериозна степен. Тръмп обезпокои съюзниците на САЩ навсякъде по света с ентусиазма си за тристранна среща с китайския и руския си колега, предложена за първи път от руския президент Владимир Путин по време на телефонен разговор между двамата на 9 октомври. 
Наред с внезапното му решение да отмени санкциите срещу руския дизел и широко разпространеното в Тихоокеанския регион разбиране, че САЩ са излезли в по-неизгодна ситуация от миналогодишната търговска война с Пекин, всичко това буди още по-голямо безпокойство в чуждестранните правителства. Същото важи и за съобщенията за опити да бъде убедена Европа да възобнови покупките на руски газ, а Украйна да бъде накарана да сключи мирно споразумение, до голяма степен при условията на Русия.
Изтеглянето на американски бойни части малко преди срещата на върха на НАТО в Анкара през юли от държавите в Балтийския регион, които са най-уязвимите, притесни голяма част от алианса. След това обаче настъпи сериозно облекчение, след като наскоро бе съобщено, че две бронетанкови подразделения ще прекарат зимата в Литва, а танково съединение на САЩ се завърна в Източна Естония. 
Хаотични публични сигнали 
В европейските столици безпокойството от потенциален голям конфликт на Стария континент достигна най-високото си ниво от края на Студената война – въпреки че както Гринкевич, така и представители на властите в някои от най-уязвимите държави заявиха, че няма пряка разузнавателна информация за предстояща конвенционална атака. 
През тази година се наблюдава и засилване на това, което представители на властите в европейските държави определят като подкрепяни от Русия саботажи и свързаната с тях "хибридна война". Това включва подозрения за кибератаки, палеж в обектите на голям естонски доставчик на оръжие, както и навлизането на голям брой дронове и от време на време на други летателни апарати във въздушното пространство на източния фланг на НАТО, като заплахата се разпростря дори до летището на Лайпциг, в Германия.
Редица анализатори смятат, че тези действия са насочени не само към деморализиране и разединяване на алианса, но и към подтикване на европейските държави да намалят помощта си за Киев и към осигуряване на по-голямо влияние на Кремъл, когато става дума за бъдещето на Украйна. 
Публичното обсъждане на повече елементи от военния план на НАТО, заяви Гринкевич, е част от усилията за противодействие на този процес, като успокои и появилата се тревожност, че операциите на САЩ в Близкия изток са изчерпали запасите от тактическо оръжие.
"Предвид интензивността на действията, свързани със саботажи и палежи, мисля, че хората в страните от aлианса са малко притеснени", каза Гринкевич. "И това, което искам да направя, е да уверя всички един милиард граждани на нашия алианс, че всичко е под контрол. Знаем какво трябва да направим. Това ще изисква всички ние да работим заедно, но ще се справим", подчерта той. 
Въпреки това, когато водещият на форума във Варшава го притисна да каже дали в случай на руска инвазия американските бойни части ще се сражават рамо до рамо с европейските си колеги от НАТО, той не успя да даде особено солидна гаранция. 
"В крайна сметка това кой къде разполага войски е политическо решение", каза той, макар да отбеляза, че в момента американски сили са "разположени по източния фланг". 
Бързо развиващата се високотехнологична европейска отбранителна промишленост би трябвало до края на десетилетието да запълни част от евентуалните празнини, оставени от САЩ, с ракети с голям обсег и ракети за противовъздушна отбрана – но представителите на най-уязвимите държави сега са все по-обезпокоени и от посоката, в която се развива френската и германската политика.
При настоящия президент Еманюел Макрон Франция все по-категорично изразява ангажимента си да защитава източноевропейските си съюзници, в краен случай с малките си, но мощни ядрени ракети, изстрелвани от морето и от въздуха. Тази ера обаче скоро може да се окаже към своя край. 
През септември кандидатката за президент от крайната десница Марин льо Пен, която се радва на силна подкрепа в социологическите проучвания преди изборите догодина, повтори предишни свои изявления, че Париж трябва да се оттегли от координираните военнокомандни структури на НАТО, въпреки че заяви, че това не бива да се случва, докато войната в Украйна не приключи. 
Сложна политическа ситуация 
Кандидатът за президент от крайната левица Жан-Люк Меланшон също е противник на НАТО и не е ясно как това ще се отрази на съществуващите френски ангажименти към бойните групи на алианса в Естония и Румъния, както и към евентуална европейска военна мисия в Украйна след прекратяване на огъня. 
Стремежът на Германия да се превъоръжи, за да бъде готова за конфликт до 2029 г., все още може да бъде провален от крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), която води в социологическите проучвания и се надява да влезе в управлението след федералните избори същата година. В редиците на АзГ има дълбоки различия за подхода към отбраната на Европа, но сред функционерите ѝ има значителен брой поддръжници на руските интереси. 
В Полша, която беше похвалена от други съюзници ⁠за решимостта си да бъде напълно подготвена в случай на конфликт, до голяма степен цари единодушие по отношение на заплахата от Русия. Но както политиците, така и военните в Полша все още нямат яснота как ще завършат преговорите за постоянно разполагане на още хиляди американски войници на полска земя – идея, предложена за пръв път по време на първия мандат на Тръмп. 
В по-непосредствен план има много спекулации относно това дали Тръмп планира нова серия масирани военни удари срещу Иран. 
Във всеки случай американските сили в Европа засилиха подготовката си за евентуален отговор от страна на Техеран. Миналата седмица Европейското командване на Въоръжените сили на САЩ (ЮЕСЕУКОМ), което е под началството на Гринкевич, започна кампания, която има за цел да накара американските военнослужещи и техните семейства да разнообразят ежедневните си навици и да сигнализират за всякакво подозрително поведение в близост до базите си. 
Политиката на Вашингтон към Иран вече на няколко пъти се промени от преговори към война и обратно, откакто Тръмп се върна на поста си през януари миналата година. Съюзниците на САЩ не бива да очакват тези политически завои да приключат в близко бъдеще. 
*Питър Апс е гост-коментатор на Ройтерс. Изразените от него мнения са негови лични. 
(БТА)
(Превод от английски език: Симеон Томов)