По настояване на Германия, Франция и Великобритания ООН възобнови санкциите срещу Иран

Иран се изправя пред възобновяване на санкциите на ООН заради ядрената си програма, след като в петък се провалиха и последните опити за отлагане на мерките, съобщава "Политико".
Германия, Франция и Великобритания бяха начело на усилията за връщане на санкциите, които бяха отменени с т. нар. ядрена сделка през 2015 г., но само три години по-късно споразумението се провали с едностранното оттегляне на САЩ. 
Иранският президент Масуд Пезешкиан осъди подновяването на мащабните икономически и военни санкции като "нечестни, несправедливи и незаконни", съобщи Би Би Си. Той обвини чуждестранните сили, че търсят претекст да дестабилизират региона.
Усилията на Китай и Русия да отложат повторното налагане на санкциите не успяха да съберат достатъчно подкрепа в Съвета за сигурност на ООН в петък. 
Този провал дойде след като преговорите в последния момент между Иран и европейски официални лица, включително дипломат №1 на ЕС Кая Калас, приключиха без успех по-рано тази седмица. 
Санкциите включват оръжейно ембарго, забрана за обогатяване на уран, забрана за дейности, свързани със способни да носят ядрени бойни глави балистични ракети, и потенциални инспекции на товарите на "Иран Еър"  и "Иран шипинг лайнс", както и замразяване на активи и забрана за пътуване.
Иран твърди, че не се стреми към ядрено оръжие
Пезешкиан заяви, че Иран се нуждае от гаранции, че Израел няма да атакува ядрените съоръжения на Иран, за да нормализира програмата си за обогатяване на уран. Той повтори, че страната не се стреми към ядрени оръжия.
Техеран забрани на международните ядрени инспектори да посещават неговите съоръжения, след като Израел и САЩ бомбардираха няколко от тях по време на конфликта през юни, при което според иранските власти са загинали над 1000 души.
"Съединените щати предадоха дипломацията, но именно E3 (Великобритания, Германия и Франция) я погребаха", заяви иранският външен министър Абас Арагчи пред ООН в петък. Според него "преговорите със Съединените щати всъщност са чиста задънена улица".
Резолюцията от петък е следствие на това, че Обединеното кралство, Франция и Германия писаха до Съвета за сигурност на ООН миналия месец, обвинявайки Иран, че не изпълнява ангажиментите си. Това задейства механизъм, даващ на Техеран 30 дни, за да намери дипломатическо решение за избягване на подновяване на санкциите, припомня Би Би Си.
Резолюция в последния момент за отлагане на решението с шест месеца на Китай и Русия получи подкрепа от само четири гласа в 15-членния съвет.
Санкциите предвиждат:
*оръжейно ембарго*забрана за обогатяване на уран*забрана за дейност, свързана с балистични ракети, способни да носят ядрени оръжия*замразяване на активи и забрана за пътуване на ирански физически лица и организации*разрешение на държави за инспекция на товари на Iran Air и Iran Shipping Lines 
САЩ поискаха всичкия обогатен уран на Иран
Междувременно стана известно, че САЩ са поискали от Иран да им предаде "целите" си запаси от обогатен уран в замяна на тримесечно удължаване на спирането на санкциите. Това заяви иранският президент Масуд Пезешкиан, който определи това искане като "неприемливо", предаде Франс прес. 
"Те искат да им предадем целия си обогатен уран", заяви Пезешкиан по държавната телевизия, преди да отлети за Техеран от Ню Йорк, където присъства на сесията на Общото събрание на ООН.
"След няколко месеца ще имат ново искане и ще кажат (отново), че искат да възстановят механизма за връщане на санкциите", добави иранският президент.
Преговори Вашингтон-Техеран?
Въпреки преговорите в последната минута между европейски и ирански официални лица в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналата седмица, не бе постигнат напредък в усилията за стартиране на преговори между Вашингтон и Техеран, отбеляза "Файненшъл таймс".
Аятолах Али Хаменеи, върховният лидер на Иран, миналата седмица изключи преговори със САЩ при настоящите условия, защото това би означавало "капитулация" и "позор" за ислямската република, припомня британският вестник.
Иранските официални лица обвиняват САЩ и европейските сили за липсата на дипломатически напредък и ескалирането на кризата.
Президентът Масуд Пезешкиан заяви, че Техеран ще отговори, но няма да напусне Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), за което призоваха твърдолинейните представители на режима.
"Някои хора в страната смятат, че определено трябва да напуснем ДНЯО... но върховният лидер остана непоколебим... и това е нашата официална политика“, заяви президентът пред репортери в Ню Йорк.
"Но ако те приложат механизма за възстановяване [на санкциите] и последващите механизми, тогава трябва да знаем как да реагираме."
Иранските власти обаче предупредиха, че отново ще преустановят сътрудничеството си с МААЕ и ще прекратят преговорите с Е3.
Процесът на възстановяване на санкциите е част от споразумението от 2015 г., което Иран подписа със световните сили, включително E3, администрацията на Обама, Русия и Китай. То е на прага на разпадане, откакто американският президент Доналд Тръмп едностранно го изостави по време на първия си мандат и наложи вълни от санкции срещу Техеран.
Иран отговори, като значително разшири ядрената си програма и натрупа запаси от уран, обогатен до 60% чистота.
Техеран обвини европейските сили, които са подписали споразумението от 2015 г., че не са изпълнили ангажиментите си по договореното, съгласно което Иран трябваше да получи облекчение на санкциите в замяна на приемане на строги ограничения върху ядрената си дейност.
Иран от десетилетия се бори с тежките санкции на САЩ, които го отрязаха от световните финанси и задушават икономиката му.
Техеран водеше непреки преговори с администрацията на Тръмп за разрешаване на кризата, но позицията на Вашингтон стана ясна, когато се присъедини към Израел при нанасяне на удари по ядрената инфраструктура на ислямската република през юни. Това действие на САЩ засили дълбокото недоверие на Техеран към администрацията на Тръмп.
Тръмп заяви, че ядрената програма на Иран е била "унищожена" при ударите, а дипломати твърдят, че той не проявява голямо желание да възобнови преговорите.
Атаките нанесоха сериозни щети на ядрената програма на Иран, но западни дипломати заявиха, че тя не е била унищожена. Не е ясно какво се е случило със запасите от обогатен уран.
През септември Техеран постигна предварително споразумение с ядрената агенция на ООН за "нов модел" на инспекции. Европейски дипломати обаче заявиха, че това не отговаря в достатъчна степен на тяхното условие експертите на агенцията да могат да инспектират основните ядрени съоръжения.
Пезешкиан заяви, че "стената на недоверие, която се е издигнала между нас и американците, е доста дебела и висока", посочва "Файненшъл таймс".
"На всяка крачка, която правим напред, те [САЩ] правят две крачки назад и добавяват още условия", каза той. "Първо ни покажете искреността и добрата си воля и ние ще направим две крачки към вас."
"Не е настъпил краят на света"
Президентът Пезешкиан заяви, че с повторното налагане на глобални санкции заради ядрената програма на Иран "не е настъпил краят на света", докато се прибираше в събота от Ню Йорк, където не успя да убеди западните сили да отложат решението, съобщи "Джерузалем пост".
Незабавната реакция на Иран на възобновяването на санкциите на ООН дойде с обявяването по-рано в събота, че страната извика посланиците си във Великобритания, Франция и Германия за консултации, но предупреди, че страните от Е3 ги очаква по-остър отговор.
"Не е настъпил краят на света. Ако сме слаби, те ще ни смажат. Но ако сме единни, няма страх от тази криза", каза Пезешкиан пред иранската държавна телевизия, преди да напусне Ню Йорк, където присъстваше на Общото събрание на ООН.
Иран обмисля как да реагира
В неделя Иран обмисляше как да реагира на повторно наложените санкции от ООН заради ядрената си програма, посочи Асошиейтед прес, като един депутат предложи парламентът да обмисли евентуално оттегляне от Договора за неразпространение на ядрено оръжие. 
Санкциите отново замразяват иранските активи в чужбина, спират сделките с оръжие за Техеран и наказват всяко развитие на иранската програма за балистични ракети, наред с други мерки. Те бяха наложени чрез механизъм, известен като "връщане към предишното положение"("snapback“), включен в ядреното споразумение на Иран с световните сили от 2015 г., и идват в момент, когато иранската икономика вече е в криза. 
Иранската валута риал е с рекордно нисък курс, което увеличава натиска върху цените на хранителните продукти и прави ежедневието много по-трудно. Това включва месо, ориз и други основни продукти на иранската трапеза. 
Междувременно хората се притесняват от нов въоръжен сблъсък  между Иран и Израел, а също и потенциално със Съединените щати. 
В изявление пред Клуба на младите журналисти, който е свързан с иранската държавна телевизия, депутатът Исмаил Коусари заяви, че парламентът ще обсъди оттеглянето от ДНЯО. 
"Парламентът ще обсъди този въпрос ... и ще вземе решение по него", каза той. 
Председателят на парламента Мохамад Багер Калибаф отправи собствено предупреждение към онези, които биха спазили санкциите на ООН, когато парламентът започна заседанието си в неделя.
"Обявяваме, че ако някоя страна иска да предприеме действия срещу Иран въз основа на тези незаконни резолюции, тя ще се сблъска със сериозни ответни мерки от страна на Иран, а трите европейски страни, които са инициатори на тази незаконна акция, също ще се сблъскат с нашата реакция", заяви Калибаф, без да дава подробности, съобщи агенция ИРНА.
Междувременно Иран все още разполага със запаси от уран, обогатен до 60% чистота – уранът за оръжие трябва да е чист на 90% – което е достатъчно за производството на няколко атомни бомби, ако Техеран реши да се впусне в оръжейно надпревара, твърди АП. 
Иран отдавна твърди, че ядрената му програма е мирна, въпреки че Западът и МААЕ твърдят, че Техеран е имал организирана оръжейна програма до 2003 г.
В неделя трите европейски държави (Е3) заявиха, че "непрекъснато полагат всички усилия, за да избегнат задействането на механизма за възстановяване на санкциите". Но Иран "не е разрешил на инспекторите на МААЕ да получат отново достъп до ядрените обекти в Иран, нито е изготвил и предоставил на МААЕ доклад за запасите си от високообогатен уран".
Техеран твърди, че на трите европейски държави не трябва да се позволява да приложат механизма за възстановяване на санкциите, като посочва отчасти едностранното оттегляне на САЩ от споразумението през 2018 г. по време на първия мандат на администрацията на президента Доналд Тръмп. 
Иранският външен министър Абас Арагчи, в изявление пред иранската държавна телевизия преди налагането на санкциите, се опита да омаловажи ефекта, който санкциите на ООН биха имали върху страната. 
"Това ще ни донесе някои щети, някои загуби", заяви Арагчи в събота вечерта. "Въпреки това, те го представят в собствените си медии като нещо много по-голямо и по-значимо, отколкото е в действителност, и се опитват да създадат чудовище, за да уплашат иранския народ и да принудят нашето правителство и нашата външна политика да направят отстъпки и да платят данък в това отношение." 
Вашингтон похвали Е3
Американският държавен секретар Марко Рубио похвали трите европейски държави за "решителния акт на глобално лидерство" за налагането на санкциите срещу Иран и заяви, че "дипломацията все още е опция".
"За да се случи това, Иран трябва да приеме преки преговори", заяви Рубио.
Остава обаче неясно как Техеран ще отговори. 
"Администрацията на Тръмп изглежда смята, че има по-силна позиция след ударите и може да изчака Иран да се върне на масата за преговори", цитира Асошиейтед прес казаното от Келси Давънпорт, ядрен експерт от Асоциацията за контрол над въоръженията във Вашингтон. "Предвид знанията, с които разполага Иран, и материалите, които остават в страната, това е много опасно предположение."
Рисковете остават и за Иран, добави тя. "В краткосрочен план изгонването на МААЕ увеличава риска от погрешни преценки. САЩ или Израел биха могли да използват липсата на инспекции като претекст за по-нататъшни удари", цитира АП казаното от Давънпорт.