„Трябва да осъзнаем една важна истина: практически е невъзможно да се постигне победа за Украйна без съпротива в рамките на (руската – бел. ред.) империя, протичаща по паралелни линии. Защо този фронт е толкова важен, колкото фронтът край Покровск? Това е така, защото колкото повече въоръжена съпротива има в Казан, Екатеринбург или Новосибирск, толкова по-малко наши момчета ще загиват на фронта и ще постигнем по-бързо нашата победа. Практически невъзможно е да постигнем победа, без да свалим (правителството) в самата Русия“, подчерта депутатът Дунда.
Според члена на Върховната рада Владимир Вятрович планът за победа определено трябва да включва клауза за промени в Русия. „Ако наистина говорим за стратегия за победа над Русия в тази война, никоя стратегия няма да бъде пълна без промени в Русия. Можем да сме доволни, че вече имаме План за победа, първата точка от който е за присъединяване към НАТО. Но аз съм сигурен, че ако този план не е насочен към промени вътре в Русия, не става въпрос за крайната победа във войната на Украйна срещу Русия“, смята Вятрович.
Председателят на парламентарната комисия по свобода на словото Ярослав Юрчишин е убеден, че Украйна трябва да разработи политика за подкрепа на поробените народи на Русия. „Всъщност доста дълго време бавихме формулирането на нашата политика към поробените народи. Трудно е да се говори общо за поробените народи, защото всеки от тях е уникален в своя исторически контекст, получени възможности и капацитет. Но ние определено трябва да възприемем систематичен подход към оформянето на такава политика“, каза Юрчишин.
Депутатката Мария Мезенцева смята, че Украйна трябва да допринесе за това представителите на коренните народи на Русия да имат трибуна в Съвета на Европа. „Смятам за целесъобразно и украинската делегация в ПАСЕ подкрепя това, да се даде по-голям и по-силен глас на коренните народи на Русия в ПАСЕ. Това трябва да се направи спешно. Дванадесет членове на украинската делегация заемат постовете на заместник-председатели, председателстваме комисии и подкомисии и сме заместник-председатели на политически групи в организацията, тоест имаме влияние върху формирането на ръководния състав на институцията и наистина възлагаме надежди на на новото ръководство на МВнР в тенденцията и позицията по отношение на държавната политика към коренните народи“, подчерта Мезенцева.
Трябва да се отбележи, че Русия включва 21 национални републики има над 100 коренни народи.Както Укринформ съобщи по-рано, през август 2023 г. Върховната рада създаде специална комисия за разработване на държавна политика за взаимодействие с националните движения на Руската федерация.
През октомври 2022 г. Върховната рада призова международната общност да подкрепи правото на самоопределение на коренните народи на Русия.