Резултатите от европейските избори в Италия показват ясна победа за партията „Италиански братя“ на премиера Джорджа Мелони. Тези резултати позволяват на Мелони да се позиционира като неоспорим лидер на групата на консерваторите и реформистите. Но как ще може Мелони да утвърди това свое лидерство в бъдещите европейски коалиции си остава неясно, пишат италианските анализатори Елеонора Поли и Андреа де Петрис от Центъра за европейски политики в статия, представена по време на кръгла маса след евровота и предоставена на вниманието на специалния пратеник на БТА в Рим.
Малко след края на евровота досегашната председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен от Европейска народна партия заяви намерението си да работи за утвърждаването си отново като ръководител на ЕК, като първо се консултира с групите, които съставляваха нейното мнозинство в деветия европарламент, а именно Партията на европейските социалисти и либералите. Те имат заедно достатъчно гласове, за да формират мнозинство и в следващия европейски законодателен орган.
Това не е добра новина за Мелони, тъй като би означавало отново участие в новото „мнозинство на Урсула“ на социалистите, част от които е италианската Демократическа партия, нейният основен опонент в Италия, която би трябвало да излъчи една от най-големите групи национални евродепутати в рамките на Партията на европейските социалисти в новия ЕП, коментират авторите на публикацията.
Следователно надеждата на Мелони да предложи в Брюксел десноцентристки алианс като този, който в момента управлява в Рим, изглежда изключена, като се има предвид, че на евентуална дясна коалиция по италиански модел, тоест на коалиция между ЕНП, „Консерваторите и реформистите“ и другата крайнодясна група в ЕС „Идентичност и демокрация“ няма да й достигнат над 40 места, за да формира мнозинство.
Изявленията на Фон дер Лайен в неделя вечер звучаха различно от това, което тя казваше в дните преди гласуването, когато намекна, че би била готова да приеме подкрепата и на политици, принадлежащи към политически семейства, различни от тези на „мнозинството на Урсула“, ако се създадат условия за това.
Ако обаче се потвърди решението на Урсула да се опита да предложи отново същото мнозинство като това в досегашния ЕП, то въпреки постигнатия успех в Италия Мелони ще остане в опозиция в следващия ЕП. Това ще се случи не на последно място защото от левицата мнозина намекнаха, че в Брюксел не биха желали да участват в коалиции, в които по какъвто и да е начин би участвал настоящият ръководител на италианското правителство, казват авторите на статията.
От друга страна „Форца Италия“, партията, основана от Силвио Берлускони, която оцеля след смъртта на своя лидер преди една година, със сигурност ще играе роля в подкрепа на Фон дер Лайен. Като част от ЕНП, нейните вероятно 8 места в бъдещия ЕП при всички случаи ще допринесат за определянето на председателя на следващата ЕК.
Със сигурност маргинални в Брюксел остават „Лига“ на Матео Салвини, изгубила 25% спрямо евровота през 2019 г., и „Движение 5 звезди“, което спада от 17,6% през 2019 г. на 9,9%.
Неуспехът на „Съединени европейски щати“ и на „Действие“ да достигнат прага от 4 процента за влизане в ЕП прави двете либерални листи съотговорни за срива на „Обнови Европа“, която, главно заради резултатите от евровота във Франция, губи над 20 места в сравнение с 2019 г.
Европейският вот в Италия може да създаде любопитна ситуация - Джорджа Мелони, победител у дома и утвърден лидер в правителствената коалиция, може да остане маргинална при формирането на новото мнозинство в Брюксел. От друга страна, Демократическата партия на Ели Шлайн, основният опонент на Мелони в Рим, би могла да изиграе решаваща роля при договарянето на условията за връщането на фон дер Лайен начело на Комисията. Всъщност ако се разгледат позициите на двете италиански лидерки по отношение на основните европейски досиета, изглежда по-лесно да си представим разбирателство между Фон дер Лайен и Шлайн, отколкото между Фон дер Лайен и Мелони, въпреки че водещият кандидат на ЕНП наскоро заяви, че работи добре с италианския министър-председател, коментират анализаторите.
Сривът на крайнодясната партия „Лига“ поставя нейния лидер Салвини в трудно положение - с него начело партията постоянно губи подкрепа през последните години и не е тайна, че мнозина в „Лига“ биха искали друг лидер на негово място. В опит да обърне тази тенденция Салвини може да реши да радикализира още повече политическите си действия, което обаче може да създаде известно напрежение в италианското правителство, тъй като Мелони не би искала да подкопае имиджа си на проевропейски политик, който изгради през последните две години. Разбира се по отношение на досиета като „Зелената сделка“ или управлението на миграционните потоци Мелони е много по-близо до „Идентичност и демокрация“, отколкото до позициите на „мнозинството Урсула“. Следователно ще видим дали ролята на „Форца Италия“ като гарант на европеизма на италианското правителство ще бъде достатъчна, за да компенсира евентуален националистически завой в управляващото мнозинство в Рим, пишат авторите на публикацията.
Неуспехът на „Съединени европейски щати“ и на „Действие“ да влязат в ЕП наказва сериозно либералите и може да е поука за лидерите на тези две формации - Матео Ренци и Карло Календа да загърбят личностните разногласия в бъдеще, за да формират единна центристка листа.
А неочаквано доброто представяне на „Съюз Зелени Левица“ се дължи на това, че тя се съсредоточи върху въпросите на околната среда и правата на човека, които обикновено не са сред най-популярните за италианския електорат.
Какви са последствията за Италия от резултатите от изборите за ЕП. Мелони укрепва позицията си допълнително както по отношение на опозицията, така и по отношение на съюзниците на правителството. В по-нататъшния ход на италианския парламент „Италиански братя“ ще диктуват още повече вътрешния дневен ред, макар че ако се гледат абсолютните цифри, а не процентите от евровота, се установява, че Мелони е загубила 800 000 преференции в сравнение с парламентарните избори през септември 2022 г., казват авторите на статията.
Не е ясно дали гръмкото поражение на „Лига“ ще подтикне Матео Салвини, който носи основната отговорност за него, да промени стратегията си. Независимо дали той ще реши да продължи да подкрепя правителството или да го напусне, за да демонстрира различието си от Мелони, той все пак ще рискува да плати много висока цена и да загуби партийното ръководство.
Ели Шлайн излезе в добра позиция от европейските избори, като затвърди Демократическата партия като втора сила в Италия и също така се справи по-добре спрямо италианските избори през 2022 г.
Успех постигна и Антонио Таяни, който направи така, че „Форца Италия“ да се задържи на позициите си дори след смъртта на нейния основател Силвио Берлускони. Затова не са изключени престижни роли за Таяни в Брюксел, ако той реши да напусне позицията си на външен министър на Италия.
Лош изход от евровота имаше за италианското либерално крило, чиито вътрешни разногласия допринесоха за това неговите представители да не преминат 4-процентовата бариера и за краха на „Обнови Европа“ в следващия ЕП.
Въпросът е каква ще е позицията на италианското правителство в следващият Европейски съвет, който очевидно ще бъде ръководен от консервативно мнозинство? Това ще са консервативни сили, принадлежащи до голяма степен към ЕНП, а не към консерваторите и реформистите на Мелони. В този контекст ще трябва да се види дали Мелони ще реши да следва новия си проевропейски курс и да бъде част от решението на проблемите на ЕС или не, заключават авторите на статията.