Докато представяше обновената си политика в областта на отбраната, либералното правителство на премиера Джъстин Трюдо заяви, че защитата на Арктика, както и справянето с предизвикателствата за сигурността от страна на Русия и Китай, означават, че Отава трябва да засили отбраната си.
Общите разходи за армията ще достигнат 1,76% от брутния вътрешен продукт до 2030 г., което все още е под целта от 2%, която НАТО поставя на държавите членки, но е повече от сегашните 1,4 на сто. Длъжностни лица заявиха пред репортери, че не е определена крайна дата за достигане на 2% от БВП. Не е ясно и каква част от плановете за разходи за отбрана ще бъде приложена, тъй като според социологически проучвания либералите изостават сериозно от опозиционна Консервативна партия на Канада преди изборите, които трябва да се произведат до края на октомври следващата година.
От години Съединените щати оказват натиск върху Канада да увеличи разходите си за отбрана. През февруари посланик Дейвид Коен отбеляза, че други държави правят повече и заяви, че според него "Канада има интерес да бъде такъв тип отклонение в НАТО".
Канада, която в момента отделя за отбрана около 31 милиарда канадски долара (22,8 милиарда щатски долара), възнамерява да похарчи допълнително 8,1 милиарда канадски долара през следващите пет години и 73 милиарда през следващите 20 години.
Канада, втората по площ страна в света, има население 40 милиона души и играе ключова роля в контролирането на огромната арктическа територия, простираща се на около 4,4 милиона квадратни километра площ.
"Най-спешната и важна задача, пред която сме изправени, е да затвърдим суверенитета на Канада в арктическите и северните региони", пише в документа, позовал се на нарастващата вероятност Китай и Русия да си сътрудничат на север.
Канада ще инвестира през следващото десетилетие в мрежа от оперативни центрове за подкрепа, сензори по крайбрежията и под водата, както и в нови хеликоптери.