Протестите на поколението Z в страната започнаха след като правителството забрани социалните мрежи, мотивирайки се със злоупотреби и нерегистрирането им пред регулаторните органи.
Всъщност няколко седмици преди забраната в "Инстаграм" и "ТикТок" циркулираха видеоклипове, отбелязани с хаштагове като #NepoKids и #NepoBabies, които претендираха да показват скъпите коли, чанти и ваканции, на които се наслаждават децата на политиците.
Изображенията на очевидно екстравагантния начин на живот на семействата на властимащите подпалиха искрата на недоволството в страната, която заема 107-о място от 180 държави в годишния индекс на корупцията на "Трансперънси Интернешънъл" и в която доходът на глава от населението е 1400 долара годишно – по-нисък от този на всичките й южноазиатски съседи, с изключение на Афганистан, според данни на Световната банка.
"Гражданите нямат сол. Но вие трябва да ядете от златни и сребърни чинии", гласи пост в "Инстаграм", показващ децата на някои висши непалски политици, които пият шампанско.
"Отправната точка на това (протестно) движение беше тенденцията в социалните мрежи за разобличаване на "NepoKids" – децата на политици, които водят разточителен начин на живот и се хвалят с това в социалните мрежи, докато ние се борим с липсата на безопасна питейна вода, безработица и липса на възможности в страна с много високи нива на корупция", каза студент по право, участвал в протестите.
"Когато виждаш, че хора от твоята страна са в много по-добро положение не благодарение на собствения си труд, а благодарение на семейството, в което са родени, това може да породи доста недоволство", коментира Пукар Хамал, който управлява стартиращата компания за киберсигурност в Сан Франциско "Секюрити Пал Ей Ай" (SecurityPal AI) и е наел близо 200 служители от поколението Z в Непал.
След забраната на социалните мрежи хиляди тийнейджъри излязоха по улиците, много от тях все още в училищните си униформи. Повече от 70 души бяха застреляни, а стотици други бяха ранени. Насилието, упражнено върху протестиращите от силите за сигурност, само влоши кризата. Някои демонстранти подпалиха парламента, а други – къщите на политически лидери и дори сградата на най-голямата медийна организация в Непал. Те нахлуха и в къщата на премиера Оли, като я разграбиха. Едва 48 часа след началото на демонстрациите той подаде оставка.
Антиправителствените протести в Непал имат нещо общо с тези от миналия месец в Индонезия, въпреки че се случиха на разстояние над 3000 км един от друг. И двата бяха подпалени от поколението Z – родените между 1997 и 2012 г., отбеляза американската телевизия Ен Би Си. Подобно нещо преди това се случи в Шри Ланка през 2022 г. и в Бангладеш през 2024 г.
Всяко от протестните движения – в Шри Ланка, Бангладеш, Индонезия и Непал – имаше своите корени в конкретни местни събития. Демонстрациите на поколението Z в Индонезия започнаха заради месечни надбавки за жилище за депутатите и убийството на 21-годишния куриер Афан Курниаван. В Бангладеш студентите протестираха срещу дискриминационни квоти, а в Шри Ланка – срещу икономическия колапс и семейното управление на президента Готабая Раджапакса. Анализаторите обаче посочиха, че между тях има обща нишка.
За Минакши Гангули, заместник-директорка на "Хюман райтс уоч" за Азия, свалянето на мощни правителства от движения, водени от младежи, има общи основи – нерешени социално-икономически неравенства и корупция от страна на укрепилия се политически елит.
Хората под 30 години съставляват около половината от населението в тези страни. По данни на Световната банка близо 14% от хората на възраст между 15 и 24 години в Индонезия са били безработни през миналата година. Числото в Непал е дори по-високо – 20%, което според наблюдатели е накарало младите хора да напускат страната на големи групи, за да търсят работа в съседна Индия, както и в други региони като Близкия изток, където често са наемани като работници. Митата, наложени от американския президент Доналд Тръмп – 19% за Индонезия и 10% за Непал, само засилиха безпокойството сред тях.
"Младите хора са принудени да приемат несигурни форми на заетост, включително и тези с образование", каза Веди Хадиз, преподавател в Азиатския институт на Университета в Мелбърн. "Те са гневни и се чувстват незащитени или смятат, че бъдещето им не е сигурно", добави той.
"В целия регион поколението Z дава сигнал на политическите лидери, че иска промяна. Тези млади хора не изпитват същото уважение към политическите лидери, което може би е имало по-старото поколение", посочи Шафкат Мунир, старши научен сътрудник в Института за изследвания на мира и сигурността в Бангладеш.
Още повече, че тези страни бяха управлявани от лидери на възрастта на бабите и дядовците на протестиращите, отбеляза "Ал Джазира". Когато тези правителства бяха свалени, Оли от Непал беше на 73 години, бившата министър-председателка на Бангладеш Шейх Хасина Вазед – на 76 години, а Раджапакса от Шри Ланка – на 74 години. "Младежта в Южна Азия не може да намери нищо, което да я свързва с политическите лидери", каза Гангули. "Дисхармонията беше прекалено голяма."
Мунир от своя страна отбелязва, че "днешното поколение Z има глобална перспектива – те виждат какво се случва в другите страни. Интернет за тях не е просто средство за комуникация, а буквално тяхната жизнена сила, която може да запали пожар".
"Поколението Z винаги е било, в добрия смисъл, нетърпеливо поколение, защото се стреми към много по-бърз напредък", допълва го Пукар Хамал, който сам емигрира в САЩ от Непал през 1999 г. "Те са способни да сравняват обществата много бързо – гледат клипове за това как изглеждат Сингапур, Дубай, САЩ, Хонконг. Хората чувстват, че връзката между положените усилия и напредъка им е фундаментално нарушена", добави той.
Румела Сен от Колумбийския университет обърна внимание пред "Ал Джазира", че "ако погледнем отвъд проявите на гняв, които се появяват в протестите в тези страни, ще видим голямо, демократично и искрено желание за политическо включване, икономическа справедливост и поемане на отговорност от избраните представители".
Дживан Шарма, специалист по Южна Азия, смята, че тези протестни движения са се учили едно от друго, както и от други глобални протести, провеждани от младежи в Индонезия и Филипините.
"Младежта в Непал внимателно наблюдава и следи движенията в Шри Ланка и Бангладеш", каза той.
"Общото между поколението Z е нашата възрастова група и недоволството. Излязохме да протестираме срещу корупцията и да поискаме отчетност и прозрачност от политиците", посочи и Ятиш Оджа - един от протестиращите в Непал. "Бяхме повлияни по някакъв начин от нашите съседи в Шри Ланка и Бангладеш", призна той.
Младите хора все повече се превръщат в сила, с която властите трябва да се съобразят. В Бангладеш те създадоха Националната гражданска партия, която ще участва в изборите през следващата година и се е ангажирала да изготви нова демократична конституция за страната, ако бъде избрана.
В Непал около 10 000 младежи, включително много от диаспората, избраха временния министър-председател след оставката на Оли не с бюлетини, а чрез онлайн анкета в "Дискорд" – платформа, използвана предимно от геймъри. Те се спряха на бившата председателка на Върховния съд Сушила Карки, считана за незасегната от корупцията.
В Шри Ланка гласовете на младите хора бяха решаващи за изненадващата победа на левия аутсайдер Анура Кумара Дисанаяке на президентските избори миналата година.
Символите от популярната култура също станаха част от протестите на поколението Z. Когато през юли протестиращи в Джакарта развяха пиратско знаме с черепа от японската анимация "One Piece" (Едно парче – б. ред.), много млади хора веднага разпознаха неговото значение – неподчинение и свобода. "Знамето вдъхнови нашето движение в Непал", каза 19-годишният Рохан Рай в интервю за "Стрейтс Таймс". Протестиращите в Катманду също развяха това знаме по време на демонстрации против корупцията, с лозунги като "Времето е сега" и "#WakeUpNepal" (Събуди се, Непал – б. ред.).
Преживява ли Южна Азия своята Арабска пролет?
Много наблюдатели забелязват паралели между събитията в арабския свят през 2010–2011 г. и последните масови движения в Южна Азия, пише индийският вестник "Индия Тудей".
В Арабската пролет ключова роля играха социалните мрежи, които мобилизираха обикновените хора срещу корупцията, репресиите и авторитаризма – същите фактори, които днес подтикват поколението Z в Южна Азия да излезе на улицата. В Тунис, например, самозапалването на уличния търговец Мохамед Буазизи предизвика масово движение срещу полицейската корупция и икономическите трудности, което доведе до бързата оставка на президента Бен Али и приемането на нова конституция. По сходен начин в Непал протестите доведоха до бързата оставка на премиера Оли.
В Индонезия, Бангладеш и Шри Ланка протестите бяха мащабни, но резултатите варираха – докато някои режими паднаха, други устояха, често след насилие, политическо вмешателство или блокиране от елита. Протестите в Индонезия например доведоха до национално недоволство, но властите останаха непоклатими, а в Бангладеш демонстрациите предизвикаха свалянето на Шейх Хасина, но оставиха нерешени множество проблеми.
В Шри Ланка протестите през 2022 г. свалиха президента Готабая Раджапакса, но корупцията и етническото напрежение продължават. Тайланд и Пакистан също следват цикличност на протести и тяхното потушаване, докато младите хора се опитват да изразят недоволство срещу ограниченията на политическите свободи и икономическото неравенство.
В крайна сметка Южна Азия демонстрира потенциал за "своето поколенческо въстание", което, подобно на Арабската пролет, може да доведе до бързи политически промени, но също така и до продължителна нестабилност, ако не се осъществят дълбоки структурни и социални реформи, отбелязва в заключение "Индия Тудей".