Политиката на Г-7 по въпросите на климата не постига целите си, смятат учени


Политиката на групата на световните икономически сили за защита на климата не съответства на зададените цели, като остава далеч от тяхното постигане, заявиха експерти в навечерието на срещата на министрите на околната среда и на енергетиката на страните от Г-7,  което ще се състои от 28 до 30 април в италианския град Торино, предаде ДПА.
Публикуван днес доклад на мозъчния тръст "Клаймит аналитикс" (Climate Analytics) сочи, че страните членки на Г-7 (САЩ, Великобритания, Канада, Германия, Франция, Япония и ротационният председател тази година - Италия) са в състояние да осъществят едва наполовина намаляването на вредните за климата парникови газове, което е нужно, за да се гарантира до 2030 година, че температурите няма да се повишават с повече от 1,5 градуса по Целзий. Подобно покачване би довело до по-екстремни метеорологични условия и горещини.
Авторите на доклада смятат, че няма изгледи която и да е от страните от Г-7 да спази това условие при намаляването на вредните си емисии съгласно зададените показатели за 2030 година, които все още не са общо съгласувани според изискването за температурно повишение с не повече от 1,5 градуса.
ДПА припомня, че на Конференцията за климата във френската столица Париж през 2015 година международната общност си е поставила за цел да ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий повече в сравнение с прединдустриалната епоха. Решението се основава на тежките последствия от глобалното затопляне, в това число все по-зачестяващите силни бури, суши, наводнения и горски пожари, посочва агенцията.
Авторите на доклада призовават страните от Г-7 да преразгледат зададените си цели за 2030 година, за да може да ги уеднаквят в рамките на желания праг на температурно повишение от 1,5 градуса. При положение че трябва да се постави праг за 2035 година, сега е идеалният момент да се направят промени в плановете, смятат учените.
"Подобни неосъществени амбиции не са нужният пример на най-богатите страни в света, които през 2021 година са произвели около 38 процента от брутния вътрешен продукт в глобален мащаб и са били отговорни за 21 процента от вредните парникови газове", се казва в доклада на "Клаймит аналитикс".