"Ангажираме се да засилим нашето възпиране и отбрана, включително нашата устойчивост срещу конвенционални и хибридни атаки, като да разширим санкциите както срещу Русия, така и срещу онези, които дават възможности за агресията на Русия", подчертаха в изявление лидерите на Дания, Естония, Финландия, Латвия, Норвегия, Полша и Швеция.
Лидерите се срещнаха в шведска правителствена резиденция в Харпзунд, на югозапад от Стокхолм, за разговори, обхващащи трансатлантическите отношения, регионалното сътрудничество в областта на сигурността и общата политика по отношение на войната в Украйна.
Избирането на Доналд Тръмп за втори президентски мандат повдигна въпроси за ангажимента на САЩ да подкрепят Украйна във войната ѝ срещу Русия и за ролята на Вашингтон в НАТО. Много анализатори смятат, че след встъпването на Тръмп в длъжност през януари Европа ще трябва да отделя повече средства за собствената си отбрана и за подпомагане на военните усилия на Украйна.
Скандинавските и балтийските държави, някои от които имат обща граница с Русия, са сред най-големите поддръжници на Украйна. По данни на отдела за проследяване на подкрепата за Украйна на института в Кил помощта от скандинавските и балтийските държави и Полша възлиза на около 24 млрд. евро, което ги поставя на второ място след САЩ, отбелязва Ройтерс.
"Европа трябва да поема по-голяма отговорност за собствената си сигурност", посочи шведският премиер Улф Кристершон в отделно изявление. "Предварително условие за това е да засилим сътрудничеството си и да продължим да подкрепяме Украйна, която се бие както за собствената си, така и за нашата сигурност, в дългосрочен план", подчерта той.