Полша и балтийските държави се оттеглят от договор за противопехотните мини, за да подобрят сигурността си след руското нашествие в Украйна

Полша и Балтийските държави – Литва, Латвия и Естония, обявиха във вторник чрез обща декларация на министрите на отбраната си, че се оттеглят от Договора за забрана на противопехотните мини, известен като Конвенцията от Отава, предадоха Ройтерс, Франс прес и Асошиейтед прес.
Четирите държави се обосноваха с желанието да подобрят сигурността си в контекста на последиците от руското нашествие в Украйна от 24 февруари 2022 г. По "единодушното" им мнение, изразено в общата декларация, ситуацията на източния фланг на НАТО "е претърпяла фундаментални изменения", откакто тези държави са се присъединили към Отавската конвенция, посочва АП.
Според препоръката на министрите към лидерите на техните държави напускането на договора от 1997 г., подписан от 164 страни (включително и България), би позволило на въпросните страни, които имат обща граница с Русия, отново да започнат да натрупват арсенал от противопехотни мини с цел самоотбрана, отбелязва АФП.
Заявеното намерение за напускане на Конвенцията от Отава от съображения за сигурност на Полша, Литва, Латвия и Естония последва самостоятелното напускане на Литва на Конвенцията от Осло – Договора за забрана на касетъчните боеприпаси, в началото на този месец. Вилнюс се обоснова с руската заплаха, като в същото време стана обект на критики от правозащитни организации.
"Военните заплахи за страните членки на НАТО, граничещи с Русия и Беларус, значително се увеличиха. С това решение изпращаме ясно послание: нашите страни са готови и могат да използват всички необходими мерки, за да защитят териториите и свободата си“, се казва в общата декларация на министрите на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш (Полша), Андрис Спрудс (Латвия), Довиле Шакалиене (Литва) и Хано Певкур (Естония).
След ратифицирането на Конвенцията от Отава "ситуацията със сигурността в нашия регион се е влошила значително“, смятат Варшава, Вилнюс, Рига и Талин. И четирите страни са членки на ЕС и НАТО и имат обща граница с Русия (Полша и Литва граничат с руския ексклав Калининградска област, а Литва граничи и с Беларус, както и Латвия).
Въпреки решението си четирите страни заявиха, че "остават ангажирани със спазването на международното хуманитарно право, включително със защитата на мирни жители по време на въоръжен конфликт", посочва Франс прес.
Конвенцията от Отава
Договорът за забрана на производството, използването, складирането и пренасянето на противопехотни мини и за тяхното унищожаване е международното споразумение, се упоменава в сайта на ООН. Обикновено се нарича Конвенцията от Отава или Договор за забрана на противопехотните мини. 
Конвенцията беше сключена на дипломатическата конференция за пълна международна забрана на противопехотните мини в норвежката столица Осло на 18 септември 1997 г.
В съответствие с член 15 конвенцията беше отворена за подписване от всички държави в Отава, Канада, от 3 декември 1997 г. до 4 декември 1997 г. Тя остана отворена за подпис в централата на ООН в Ню Йорк до влизането си в сила на 1 март 1999 г., се припомня на уебстраницата на Организацията на обединените нации.
Противопехотните мини се предлагат предимно в две разновидности: противопехотни и противотранспортни мини. "И двата модела причиниха големи страдания през последните десетилетия и продължават да убиват и нараняват мирни жители, в това число случайни минувачи, дълго след като конфликтите са приключили, посочва Службата по разоръжаването на ООН (UNODA - Office for Disarmament Affairs).
От влизането си в сила преди повече от две десетилетия конвенцията доведе до практическо спиране на глобалното производство на противопехотни мини и до драстичното намаляване на тяхното разполагане. Повече от 40 милиона мини, както заложени, така и държани на склад, са били унищожени и е предоставена помощ на оцелелите и населението, живеещо в засегнатите райони. Огромен брой минирани и предполагаемо опасни зони са обявени за свободни от противопехотни мини, обръща внимание ООН.
Противопехотните мини могат да бъдат поставени ръчно, както и разпръснати от носители - ракети или снаряди, отбелязва АФП. Задействани от пряко физическо съприкосновение или от човешка близост, те могат да убият или да причинят сериозни наранявания. Тези мини често остават активни след края на бойните действия, като целта им е да предотврати присъствие в дадена територия.
Според Международния комитет на Червения кръст Конвенцията от Отава е намалила значително употребата на тези оръжия, отбелязва полската новинарска агенция ПАП, подчертавайки, че световни сили със стратегическа роля като Русия, Китай и Израел не са се присъединили към споразумението. САЩ също не са подписали Конвенцията от Отава.
От избухването на пълномащабната руска война в Украйна Русия масово използва противопехотни мини на украинска територия, което доведе до смъртта на стотици мирни жители и хиляди ранени според украинското министерство на отбраната, посочва ПАП.
Как действа всяка от страните
Полша и Балтийските държави са загрижени, че краят на войната в Украйна може да накара Русия да се превъоръжи и да се насочи към тях, отбелязва Ройтерс. "Ръцете на Полша не могат да бъдат вързани“, каза на пресконференция полският министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш, който е и вицепремиер.
Президентът на страната Анджей Дуда подкрепя излизането на Полша от Конвенцията от Отава, заяви на пресконференция след среща с директора на Бюрото за национална сигурност (БНС) - Дариуш Луковски, вицепремирът, цитиран от ПАП.
"Вярвам, че много скоро всички страни от източния фланг на НАТО ще вземат подобно решение“, добави той. "Това показва колко сме решени да защитаваме родината си, да работим заедно в съюз и да се подкрепяме взаимно“, е мнението на полския министър на отбраната, на което акцентира от своя страна АФП.
Той уточни, че всъщност това е началото на процедурата по оттеглянето. "Тук е необходимо решение на Министерски съвет (...), тъй като това е закон за излизане от международен договор. След това трябва да има одобрение от парламента", обясни Кошиняк-Камиш, цитиран от ПАП.
Естонският външен министър Маргус Цахкна обърна онзи ден специално внимание на факта, че Москва не се е присъединила към Отавската конвенция. "Не е нормално да се въздържаме от използването на оръжия, които Русия е готова да използва срещу нас“, каза той, цитиран от АФП.
Същевременно Министерството на отбраната на Естония посочи, че към момента "не планира да използва противопехотни мини", в изявление, публикувано в социалната платформа „Екс“.
Министерството на отбраната на Латвия подчерта на свой ред във вторник, че Москва продължава "да представлява сериозна заплаха за региона“.
„Ние разглеждаме внимателно всички варианти за укрепване на способностите на Латвия за възпиране и отбрана. Постигнахме регионално споразумение с министрите на отбраната на Естония, Литва и Полша, за да препоръчаме оттегляне от Отавската конвенция, като по този начин укрепим нашите граници. Трябва да се подготвим за факта, че Русия ще продължи да представлява заплаха за региона, независимо от това как се развият военните действия в Украйна“, каза министърът на отбраната на Латвия Спрудс, цитиран от сайта на Латвийското радио и телевизия (ЛСМ/LSM.lv).
"Оттеглянето от Отавската конвенция открива перспективата за производството на противопехотни мини, като в същото време ще продължим да спазваме международните норми и хуманитарното право, консултирайки се със съюзниците си“, посочи Спрудс.
Министерството на отбраната и националните въоръжени сили на Латвия направиха оценка на участието на страната в Договора за забрана на противопехотните мини, както и на политическите аспекти, свързани с позицията на съюзнически държави по задълженията към конвенцията.
Заключението е, че е възможно да се развие производството на противопехотни мини в Латвия и страните от региона, отбеляза министърът, пише ЛСМ. От друга страна, регионалният подход ще позволи намаляване на зависимостта от външни доставки, особено в областта на експлозивите и бойните глави, пише сайтът на Латвийското радио и телевизия.
Правителство на Латвия се съгласи още същия ден да подкрепи оттеглянето на страната от Конвенцията от Отава. Министър-председателката Евика Силиня потвърди решението на пресконференция след заседание на кабинета. Окончателното решение за оттеглянето ще трябва да бъде взето от латвийския парламент (Сейма), уточнява ЛСМ.
"Решихме да започнем процедурата по оттегляне от Отавската конвенция“, каза Силиня, отбелязвайки, че до заседанието на правителството следващата седмица Министерството на външните работи е инструктирано да подготви проект на закон, който да бъде представен на парламента.
Литовската министърка на отбраната Довиле Шакалиене каза от своя страна, че нейната държава обмисля какъв тип мини трябва да произвежда, информира АФП. "Бяха разгледани варианти за производство на противотанкови и противопехотни мини“, каза тя.
Шакалиене замина вчера на посещение във Финландия, което продължава и днес. Според официалното съобщение в сайта на литовското Министерство на отбраната в дневния ред на визитата са залегнали срещи с финландския министър на отбраната Анти Хякянен, председателя на парламентарната комисия по отбраната Юка Копра и представители на финландската военна промишленост, както и среща с бригадата "Йегер“ от финландската армия, разположена в Лапландия.
Финландия е следващата
Финландия, последната държава от ЕС, която подписа конвенцията от Отава през 2012 г., заяви, че също обмисля оттегляне. Хелзинки посочи като основание използването на противопехотни мини от Русия в Украйна, информира Ройтерс, отбелязвайки, че Финландия има 1340 км граница с Русия.
"Нашето разузнаване проучи много задълбочено как Русия действа в Украйна, и по-специално участието на пехотата в операциите, в това число масовото миниране“, каза финландският министър на отбраната Хякянен, цитиран от Ройтерс. "Тези действия са аргумент, че си струва да се разгледа използването на противопехотни мини“, добави министърът.
Председателят на комисията по отбрана към финландския парламент Копра заяви във вторник, че решението на Полша и Балтийските държави е "добро и мъдро".