Полша и Украйна направиха крачка към уреждане на историческия си спор

Полша и Украйна направиха крачка към уреждане на историческия спор, който предизвика нов ръст на напрежението между двете съседни страни и рискува да забави интеграцията на бившата съветска република в Европейския съюз, предаде Франс прес.
Вчера украинските власти обявиха, че отварят вратата за някои ексхумации на жертвите на "Волинското клане" - трагедия, датираща от 40-те години на миналия век, когато десетки хиляди полски цивилни граждани са били убити от украински националисти. 
Варшава, която определя трагедията като "геноцид", приветства решението днес - ден след първото посещение в страната на новия ръководител на украинската дипломация, който трябваше да обсъди този наболял въпрос. 
"Това е добра новина и стъпка в правилната посока", заяви говорителят на полското външно министерство Павел Вронски пред информационната агенция ПАП.
Украинският Институт за национална памет, държавен орган, обяви вчера, че планира да разреши работа по издирване на жертвите на тази трагедия в Ривненска област през 2025 г., което е необходима стъпка преди ексхумациите. 
Според медиите тази работа е била спряна от 2017 г., по време на поредния напрегнат епизод между двете съседки. 
 По данни на полското правителство през 1943-45 г. в украинските области Ровно и Волин са убити 100 000 поляци и 5000 украинци.  Според официалните украински оценки броят на загиналите е 40 000 поляци и 20 000 украинци.
През последните месеци няколко високопоставени полски служители заявиха, че Украйна не може да се присъедини към ЕС, докато не бъде решен този исторически спор - позиция, която предизвика гнева на украинците. Изправена от две години и половина пред руско нашествие, което отне живота на десетки хиляди души и опустоши цели региони, Украйна се надява да се присъедини към ЕС по ускорена процедура, припомня АФП.
Украинските власти се опасяват, че Варшава, която е твърд съюзник на нападнатата от Русия Украйна, ще използва историческия спор като средство за натиск върху съседната страна по време на ротационното си председателство на ЕС, което започва догодина.