Полша отвори отново границата с Беларус, почти две седмици след като я затвори от съображения за сигурност, като междувременно обстановката се изостри допълнително от инцидента с навлизането на руски дронове в полското въздушно пространство. Един от най-потърпевшите от ситуацията се оказа Китай, тъй като тази граница е основна врата по суша за стоките му към Европа, пише „Файненшъл таймс“.
В ранните часове на вчерашния ден Полша отново отвори за преминаване два гранични контролно-пропускателни пункта с Беларус. „Двата пункта отново работят нормално, а движението през тях се извършва без затруднения“, каза пред полската телевизия Михал Дуреш, говорител на Фискалната административна камара в Люблин.
Дотук се стигна, след като полският премиер Доналд Туск обяви, че границата, която първоначално беше затворена на 12 септември „до второ нареждане“ заради руско-беларуски военни учения, ще бъде отворена отново в полунощ в четвъртък. Той обаче предупреди, че ако се наложи властите ще я затворят отново.
„Мярката изпълни предназначението си“, каза Туск. „Ако се наложи, ако напрежението се повиши или поведението на нашите съседи стане още по-агресивно, няма да се поколебаем да вземем съответните решения.“
Ученията приключиха миналата седмица, но срокът на затварянето на границата беше продължен, след като самолети на НАТО свалиха дронове, нарушили полското въздушно пространство, най-сериозната конфронтация между оглавявания от САЩ алианс и руските сили след пълномащабната инвазия на Москва в Украйна през февруари 2022 г., отбелязва ФТ.
Туск посочи, че съюзниците от НАТО са засилили присъствието си в региона. По думите му започнатата от алианса в отговор на инцидента с дроновете мисия „Източен страж“ „повишава усещането за сигурност“.
БЕЛАРУСКАТА ГРАНИЦА Е СТРАТЕГИЧЕСКА ЗА КИТАЙ
Беларуската граница е стратегически важна за Китай от гледна точка на железопътните превози на стоки към Европа. Тази връзка осигурява на износителите по-бърза алтернатива на транспортирането на товари по море, чрез което обикновено се реализира по-голямата част от китайския експорт към Стария континент.
Именно затова търговците в Китай възнегодуваха от създалото се положение, тъй като стоките им се оказаха блокирани заради затварянето. „Много клиенти, които обикновено избират железницата, се ориентираха към презокеанското карго“, коментира преди отварянето на границата представител на Yuefeng International Logistics, компания от китайския град Шънчжън. Той разказа, че с железницата стоките стигат от Китай до Европа за 30 дни, а с кораб отнема между 45 и 50.
Използваният от китайските износители железопътен граничен пункт Тереспол – Брест е един от двата пункта, които бяха затворени преди началото на военните учения и които сега бяха отворени.
Другият е Кукурики – Козловичи. Останалите четири гранични пункта от полска страна – Славатиче, Половце, Бобровники и Кужница – остават затворени за „неопределен“ срок заради миграционния натиск и хибридните заплахи от страна на Беларус, поясниха официални представители, цитирани от полската телевизия.
Заради затварянето на Тереспол – Брест около 1500 камиона и автобуса се оказаха блокирани от беларуската страна на границата, сочат данните на полската автомобилна администрация. Същото се случи и с китайските влакови композиции, които трябваше да престояват на беларуската гара Брест.
ЛОСТ ЗА ВЛИЯНИЕ НАД КИТАЙ
Решението да бъде затворена границата породи спекулации, че Европа и Полша може да се опитват да упражнят натиск върху Китай във връзка с негласната му подкрепа за руската война в Украйна. Китайските компании запълват празнотите в икономиката на Русия, оставени от изтеглянето на западните фирми.
Радослав Пифел, политически експерт от Института „Собиески“, определи хода със затварянето на границата като стратегически. „Замисълът бе Полша да покаже, че разполага с лостове за въздействие – че ако някой реши да дестабилизира границата, Полша може да използва затварянето ѝ като средство“, коментира анализаторът пред полското радио RMF24. „Ще видим как ще бъде посрещнато това от световните сили в идните дни, а може би и години. Някои вече заплашиха да построят нови инфраструктурни връзки, които да заобиколят Полша.“
Според други експерти значението на затварянето на границата като инструмент не бива да бъде преувеличавано.
По думите на Филип Ироуш, експерт по Китай и изследовател в Базелския университет, блокадата по жп коридорите може наистина да е подразнила Китай, но едва ли това би повлияло в кой знае каква стратегическа насока на отношенията на Пекин с Москва.
„Да, несъмнено подобен развой не е маловажен. Но не съм убеден, че е достатъчен“, посочи Ироуш, помолен да коментира дали отварянето и затварянето на жп трасетата дава някакви лостове на Европа спрямо Китай.
Основен двигател на експанзията на железопътните превози са китайски платформи за електронна търговия като Temu и Shein, чиято дейност в Европа стремително се разрасна, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп фактически отряза достъпа им до американския пазар с премахването на т. нар. изключение de minimis – правото стоките под определена стойност да не бъдат обмитявани, което засегна сектора на търговията на дребно.
В понеделник беларуският президент Александър Лукашенко каза пред пристигналия на посещение в Минск високопоставен китайски официален представител Ли Си, че затварянето на границата от Полша е „неприятелски ход срещу Китай“, съобщи официалната осведомителна агенция на Беларус БелТА.