Полските законодатели влизат в дебат по реформиране на Конституционния трибунал, след като предишното правителство промени функциите на институцията, предаде Ройтерс.
Критиците на миналите реформи твърдят, че те са подкопали независимостта на съда. Новите реформи са условие, поставено от ЕС, за получаване на милиарди евро от европейските фондове. Брюксел реши да освободи блокираните средства, въпреки че правителството на проевропейския премиер Доналд Туск не е завършило нужните реформи.
Конституционният трибунал беше ключова тема по въпроса за съдебната власт за миналото правителство на „Право и справедливост“. Функцията на този съд е да се произнася относно законността на приеманите закони.
Два законопроекта са предложени, които ще променят начина за назначаване на съдиите в този съд. Те предвиждат да се увеличи нужното парламентарно мнозинство за избора им, за да е нужна подкрепата на различни парламентарни групи.
Законопроектите също предвиждат да бъде постановено, че тримата съдии, назначени от президента през 2015 г., след като „Право и справедливост“ поема властта, са „лица, които не са оправомощени да правораздават“, като постановените от тях решения са невалидни.
Европейският съд по правата на човека се произнесе, че подобни назначения са незаконни и лишават гражданите от „правото на съд, установен от закона“. Подобни опасения са изразени и от Европейската комисия.
Според Хелзинкската фондация за човешки права новата реформа ще бъде приложена за 85 съдебни акта, включително спорния закон от 2020 г., който почти напълно забрани абортите.
„Въпреки това Конституционния трибунал също има редица произнасяния, които не предизвикват възражения. Някои от тях засягат важни въпроси от гледна точка на защитата на правата на човека“, пише фондацията в доклад.
Ройтерс посочва, че ако законопроектите бъдат приети, президентът Анджей Дуда, съюзник на „Право и справедливост“, най-вероятно ще им наложи вето.