Грузинската обществена телевизия цитира посланика на ЕС Павел Херчински, който заяви на пресконференция в Тбилиси, че проектозаконът е "несъвместим с нормите и ценностите на ЕС" и би могъл да забави кандидатурата на Грузия за членство в блока.
През декември блокът предостави на Грузия статут на страна кандидат за членство, но заяви, че започването на преговори за присъединяването зависи от напредъка на Тбилиси в реформите, изисквани от Брюксел.
Миналата седмица управляващата партия "Грузинска мечта" заяви, че ще внесе отново в парламента законодателството. Законът ще изисква организации с нестопанска цел и медии, които получават 20 процента или повече от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „защитаващи интересите на външна сила“. Тази фраза е единствената промяна в законопроекта, оттеглен миналата година заради протести, в който бе записано, че съответните групи трябва да се регистрират като „агенти на чуждо влияние“.
Критиците на законопроекта го сравняват със закон, използван от Кремъл за борба с инакомислието в Русия, наричайки го "руски закон" - силно обвинение в Грузия, където отношението към Москва е доста негативно заради подкрепата й за отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, отбелязва Ройтерс.
Партията "Грузинска мечта" защитава закона като необходим за борба с вредното според нея чуждестранно влияние в страната и за насърчаване на прозрачността на финансирането.
"Според нас опасенията за прозрачност не трябва да бъдат използвани като извинение за ограничаване на мястото за неправителствените организации, за ограничаване на свободата на словото и свободата на медиите", казва Херчински според Грузинската обществена телевизия.
Въпреки че "Грузинска мечта" заявява, че иска да се присъедини както към ЕС, така и към НАТО, през последните години партията е критикувана за авторитарните методи във вътрешнополитически аспект, както и за задълбочаващите се отношения между Тбилиси и Москва, отбелязва Ройтерс.