Посланикът на САЩ в Израел предизвика възмущение и критики с изказване, че Израел има право над голяма част от Близкия изток

Арабски и мюсюлманските държави осъдиха остро изказване на американския посланик в Израел Майк Хъкаби, който заяви в излъчено в петък интервю с консервативния коментатор Тъкър Карлсън, че Израел има право на голяма част от Близкия изток, предадоха Асошиейтед прес и Франс прес.
Карлсън попита посланика за неговото тълкувание на стих от първа книга от Библията - Битие, според който Бог е обещал на Авраам и потомците му земите, разположени "между Нил и Ефрат", тоест простиращи се от Египет до Ирак и Сирия.
"Това би било Левантът, тоест Израел, Йордания, Сирия, Ливан. Би било и голяма част от Саудитска Арабия и Ирак", каза Карлсън.
"Мисля, че това е вярно. И това би обхванало почти целия Близък изток", отговори Хъкаби и добави: "Би било добре, ако вземат всичко".
"Не съм сигурен, че бихме стигнали толкова далеч. Имам предвид, че това би било голяма територия“, отбеляза същевременно той и подчерта, че Израел не се стреми да разширява територията си и че има право на сигурност в земите, които законно притежава.
Думите му предизвикаха незабавна реакция от страна на съседните Египет и Йордания, на Саудитска Арабия, Кувейт, Оман, на Организацията за ислямско сътрудничество и Лигата на арабските държави.
Министерството на външните работи на Саудитска Арабия определи коментарите на Хъкаби като "екстремистка реторика" и като "недопустими", и призова Държавният департамент да изясни позицията си по тях.
Египетското външно министерство нарече казаното от Хъкаби "крещящо нарушение" на международното право и заяви, че "Израел няма суверенитет над окупираната палестинска територия или други арабски земи".
"Изявления от такъв характер - екстремистки и без каквато и да било здрава основа - служат само за провокиране на настроения и подбуждане на религиозни и национални страсти", заявиха от Арабската лига.
За момента няма коментари от страна на Израел или САЩ по въпроса.
От създаването си през 1948 г. Израел не е имал напълно признати граници. Границите му с арабските съседи са се променяли в резултат на войни, анексии, примирия и мирни споразумения. При шестдневната война в Близкия изток през 1967 г. Израел завзе Западния бряг и Източен Ерусалим от Йордания, Газа и Синайския полуостров от Египет и Голанските възвишения от Сирия. Той се изтегли от Синайския полуостров като част от мирно споразумение с Египет след войната в Близкия изток през 1973 г. През 2005 г. се изтегли едностранно също от Газа, припомня АП.
През последните месеци Израел се опита да засили контрола си върху окупирания Западен бряг. Той значително разшири строителството в еврейските селища, узакони аванпостове и направи значителни бюрократични промени в политиките си на територията. Американският президент Доналд Тръмп заяви, че няма да позволи на Израел да анексира Западния бряг и даде силни уверения, че ще блокира всяка стъпка в тази посока.
Палестинците от десетилетия настояват за независима държава на Западния бряг и ивицата Газа със столица Източен Йерусалим - искане, което се ползва с подкрепата на голяма част от международната общност.
Хъкаби, християнин евангелист, силен поддръжник на Израел и движението за заселване на Западния бряг, отдавна се противопоставя на решението за две държави - за Израел и за палестинския народ. В интервю миналата година той заяви, че не смята, че арабските потомци на хора, които са живели в контролираната от Великобритания Палестина, трябва да се определят като "палестинци".
Израел навлезе в още земи от началото на войната си с "Хамас" в Газа, която беше предизвикана от извършеното от "Хамас" нападение срещу Южен Израел на 7 октомври 2023 г. При настоящото примирие Израел изтегли войските си в буферна зона, но все още контролира повече от половината територия. Сделката за спиране на огъня предполага израелските сили да се изтеглят още, макар тя да не определя срокове, отбелязва АП.
След като сирийският президент Башар Асад беше свален от власт в края на 2024 г., израелската армия пое контрол над демилитаризирана буферна зона в Сирия, създадена в рамките на примирието между страните през 1974 г. Израел заяви, че тази стъпка е временна и целта й е да гарантира сигурността на границата му.
Освен това Израел все още държи пет поста на възвишения на ливанска територия след кратката си война с "Хизбула" през 2024 г., допълва агенцията.