Повечето граждани на ЕС вярват на информацията от властите в случай на бедствие, сочи проучване

Мнозинството от българите (67 на сто) и останалите граждани на ЕС (70 на сто) имат доверие в информацията на властите за заплахите от природни бедствия и са чували съобщения по този въпрос в последната година. Това показват данните от проучване, представено днес от Европейската комисия.
Половината от хората в ЕС (54 на сто) и 42 на сто у нас заявяват, че лесно намират такива данни. Почти половината българи (49 на сто) казват, че знаят къде да потърсят подобна информация (47 на сто в ЕС). У нас 60 на сто казват, че не се чувстват добре запознати с възможните бедствия, които може да ги сполетят (49 на сто в ЕС).
Попитани от какво природно бедствие се опасяват най-много, българите поставят на първо място наводненията (34 на сто, 26 процента в ЕС), а на второ - сериозното влошаване на времето и заплахите за човешкото здраве. В отговорите около 22 на сто от гражданите на ЕС посочват като голяма заплаха геополитическото напрежение и кибератаките, докато у нас опасност от тези посоки забелязват 14-16 на сто.
Най-често гражданите на ЕС (49 на сто) научават информация за готовността за отговор при бедствия от националните медии. Обикновено гражданите на ЕС (47 на сто) са подготвили за случай на бедствие фенерче или свещи (33 на сто у нас), а 36 на сто имат подръка лекарства (27 на сто у нас). Едва 15 на сто от българите и 29 на сто от останалите в ЕС поддържат за такива случаи запаси от храна и напитки.
На въпрос, колко време могат да издържат без доставки на храна в случай на бедствие, 23 на сто у нас и 29 на сто в другите страни от ЕС казват, че ще се справят поне седмица. У нас за същото време 19 на сто (34 на сто в ЕС) биха се справили без снабдяване с лекарства.