Целта на искането беше френският президент да бъде изправен пред двете камари на парламента, за да бъде подложен на процедура по импийчмънт за „неизпълнение на задълженията му, които са очевидно несъвместими с упражняването на неговия мандат“.
В подкрепа на предложението гласуваха само депутати от левицата - представители на „Непокорна Франция“ (радикалната левица), на комунистите и еколозите. Текстът беше отхвърлен с 54 срещу 15 гласа.
Според закона следващият етап, който включва разглеждането на текста в Националното събрание - долната камара на френския парламент, трябва да започне не по-късно от 13 дни след днешното гласуване. Решението за датата ще бъде взето от Председателския съвет на Събранието.
При откриването на дебатите, депутатът от „Непокорна Франция“ Антоан Льомен призова колегите си да „подкрепят гласа на народа“, като „сложат преждевременно край на авторитаризма на президента“.
„В една демократична държава изборите не се уважават само когато сте доволни от резултата. Уважавате ги, каквито са. Но г-н Макрон не харесва демокрацията“, каза той.
Няколко депутати от центристите, десницата, „Национален сбор“ и социалистите обаче изтъкнаха, че това предложение има много малък шанс да бъде прието в крайна сметка, тъй като ще трябва да бъде одобрено от две трети от представителите в двете камари на парламента взети заедно.
Бившата министърка от групата на Макрон Орор Берже разкритикува искането на левицата като „рекламен трик“ и „фарс“ от страна на „Непокорна Франция“, а Филип Шрек от крайнодясната група „Национален сбор“ видя в него „позьорство, дори измама“.
„Да, президентът (Макрон) злоупотреби с нашите институции, но това не представлява неизпълнение на служебните задължения и следователно депутатите не трябва да отговарят на злоупотребата с власт с друга злоупотреба с власт“, каза от своя страна депутатът от социалистите Ерве Солинак.
Неотдавнашните предсрочни избори, които бяха произведени след съкрушителното поражение на партията на президента Макрон на европейските избори, доведоха до Национално събрание, фрагментирано на три непримирими един с друг блока: левицата, чиято коалиция спечели първо място на изборите, но няма свои представители в правителството, дясноцентристката партия на Макрон и крайната десница, чийто лидер е Марин Льо Пен. Като партията с най-много депутати, „Национален сбор“ на Льо Пен се намира в позицията на арбитър в парламента.