Мария Колесникова, която е част от коалиция, нанесла най-тежкия електорален удар на беларуския авторитарен президент Александър Лукашенко за 30-те години, откакто е на власт, е в затвора от септември 2020 г.
Активисти като сестра ѝ Татяна Хомич питат защо германските и американските усилия, довели до размяната на наемен убиец на руската държава и правозащитници не е обхванала и Колесникова и други хора в беларуските затвори.
"До последния възможен миг се надявах, че в списъка ще влезе и Мария или някой, който и да е, от беларуските затворници", каза Хомич в интервю пред Ройтерс.
"За нас това е сигнал, че нито Беларус, нито затворниците в Беларус са приоритет. А това е доста тревожен сигнал", добави тя. "Това е обезсърчително за беларуските активисти."
Сделката включваше 24 затворници – 16, които бяха прехвърлени от Русия на Запад, и осем, които западните страни върнаха на Москва.
Канцлерът Олаф Шолц нарече решението за освобождаването на наемния убиец Вадим Красиков тежко, но необходимо, защото е позволило на Германия да си върне затворници на съвестта (човек, хвърлен в затвора заради мирно изразяване на възгледите си - бел. ред.) и германец, осъден на смърт в Беларус.
"С изумление научихме, че в рамките на това споразумение не е освободен нито един беларуски затворник", написа "Разам" – организация на беларуски дейци в Германия.
"Мария Колесникова, Максим Знак и много други все още са зад решетките. Така е, независимо че правителството несъмнено е преговаряло не само с Кремъл, но и с режима на Лукашенко."
ДЪЛБОКИ ВРЪЗКИ С ГЕРМАНИЯ
Хомич каза, че когато чула за възможна размяна с участието на Германия, се надявала, че тя ще включва и Мария.
Колесникова, музикантка, дълбоко свързана с Федералната република, защото години наред е преподавала флейта в музикална консерватория в Щутгарт, беше част от обединението, оглавявано от Светлана Тихановска, която според повечето независими наблюдатели е победила Лукашенко на изборите през 2020 г.
"Обяснихме на германското правителство положението на политическите затворници", каза Хомич. "Тя е печелила много награди в Германия. Това е въпросът: защо не беше в групата, която беше освободена."
Лукашенко, бивш директор на съветски совхоз (едро държавно селскостопанско предприятие - бел. ред.), оцеля във властта благодарение на това, че хвърли хиляди хора зад решетките при силовото потушаване на улични протести, продължили с месеци, но и благодарение на помощта на съюзника си – руския президент Владимир Путин.
Колесникова беше едно от най-разпознаваемите лица на тези протести и беше известна с това, че винаги приветстваше другите демонстранти, като оформяше с длани сърце в знак на солидарност и надежда.
Властите опитаха да я депортират в Украйна. Но тя скъса паспорта си и го изхвърли през прозореца на колата, с която откарваха към границата.
Сега излежава 11-годишна присъда, след като беше призната за виновна по неуточнени обвинения за престъпления срещу националната сигурност, които правозащитни организации и западни правителства определят като политически мотивирани.
"Последното писмо от Мария дойде през 2022 г.", каза Хомич, която живее в литовската столица Вилнюс. "Оттогава всякаква кореспонденция, всякакви свиждания с близки са преустановени."
Хомич разказа, че ѝ е било казано, че сестра ѝ прекарва повечето време в карцер, наложило се е да ѝ направят тежка операция и че, макар и да е висока 1,75 м, сега тежи едва 45 килограма.
"Най-малко шестима политзатворници починаха в затворите в Беларус, в това число трима тази година. А най-малко 35 са в много тежко здравословно състояние, може да умрат всеки момент", каза Хомич.
Чрез публикация във "Фейсбук" живеещият в Берлин украински активист Николай Клименюк също попита защо украинските активисти и активисти – кримски татари, също са били изключени от споразумението. (БТА)
(Превод от английски: Владимир Сахатчиев)