Три дни преди изборите за Европейски парламент в Словения предизборната обстановка е нажежена и това започва да личи и по улиците на столицата Любляна.
Словения е сред страните, които отбелязват най-ниска избирателна активност на европейските избори в последните двадесет години. Тази година кампанията на партиите е изцяло фокусирана върху вътрешнополитически теми, които не са пряко свързани с европейските приоритети. В деня на изборите за ЕП словенците гласуват и за три референдума, като се очаква, че именно те ще привлекат повече избиратели.
Улиците на Любляна са изпълнени с предизборни послания и плакати със снимките на кандидатите за евродепутати. Те са по спирки, на големи кръстовища и най-вече около общата избирателна секция за предварителните избори между 4 и 6 юни. В трите дни от предварителните избори за Европейски парламент могат да гласуват словенските граждани, които няма да имат възможност да го направят в неделя, когато са официалните избори.
„На изборите за ЕП в Словения тази година, за разлика от всички предишни евроизбори, се очаква по-голяма избирателна активност. Заради вътрешнополитически причини, защото имаме и три референдума, но и защото обсъждаме в последните седмици признаването на палестинската държава“, коментира пред БТА словенският политолог и преподавател в Люблянския университет проф. Миро Хачек.
„За разлика от предишните евроизбори, когато избирателната активност беше около 30 процента, тази година се очаква да е доста по-висока. Възможно е да се стигне до 40 или 50 на сто избирателна активност, най-вероятно ще се стигне почти до 50 процента. Това вече е средното за Европейския съюз и Словения ще може да изпъкне донякъде“, допълни той.
На 9 юни словенците гласуват не само за депутати в Европейския парламент, но и за три консултативни референдума - за асистираното доброволно прекратяване на живота, за употребата на канабис и за преференциалното гласуване на парламентарни избори. Въпреки това не се забелязва предизборна кампания за референдумите. Всички рекламни материали в Любляна призовават за избор на определени евродепутати.
Според някои анализатори референдумите се организират само с цел привличане на повече избиратели, които не биха влезли в избирателните секции само за да гласуват за европейските избори. А предложилата референдумите управляваща партия „Движение Свобода“ (ДС) се надява да привлече повече млади гласоподаватели. Опозицията я обвинява, че „злоупотребява“ с властта си и води „нечестна кампания“. Изглежда част от гражданите са съгласни с опозицията, защото често могат да се видят вандализирани плакати, на които имената на партиите са променени, а политиците на тях изрисувани.
Словенският парламент одобри тази седмица признаването на палестинската държава и според проф. Хачек този ход на правителството също е част от предизборната кампания.
Според анкета на социологическа агенция „Медиана“ 85 процента от словенците подкрепят признаването на палестинската държава.
„Управляващата партия ДС изтълкува този резултат като възможност да изпълни желанието на голяма част от избирателите и съответно да бъде „наградена“ за това на изборите“, подчерта проф. Хачек. „Страхът на ДС е, че политическата ситуация в страната ще се промени след европейските избори. Притесняват се, че ако загубят с голяма разлика на 9 юни, тогава и правителството ще падне. Най-добрият им шанс е да бъдат на второ място (след водещата в анкетите Словенска демократична партия - СДС), но ако бъдат трети, това може да е пагубно за тях“.
Изглежда планът за организиране на референдуми в същия ден с европейските избори дава резултат. Доказателство е избирателната активност в първия ден от предварителните избори – отчита се 1,2 процента избирателна активност, а на последните избори за ЕП преди пет години са отчетени едва 0,5 процента според данни от словенската Държавна избирателна комисия.
В чия полза са тези проценти обаче ще стане ясно чак след официалния изборен ден.
„Тези европейски избори ще бъдат преломни за Словения. Според мен победата, образно казано, на СДС ще бъде с по-малка преднина, отколкото очакваме. Също така не е сигурно към кое европейско семейство планират да се присъединят. В продължение на тридесет години бяха част от Европейската народна партия, но обмислят да се прехвърлят към Европейските консерватори и реформисти. Така че се намираме във време на голяма нестабилност – много неща не са ясни“, заключи проф. Хачек.
Водеща в анкетите е партията СДС, като се очаква да получи три или четири места в Европарламента. На второ място е управляващата ДС и за първи път в историята на европейските избори в страната на трето място е извънпарламентарна партия - зелената партия "Весна". Дали тези резултати ще се превърнат в реалност за партиите, предстои да разберем. Дотогава ежедневните дискусии между кандидатите за евродепутати в местните медии засилват напрежението и все повече нажежават предизборната обстановка.
19.11.2024,
18:45
Италия удължи граничния контрол със Словения до юни 2025 година
18.11.2024,
15:20