Председателят на парламента на Венецуела обяви, че досега са освободени над 400 затворници; неправителствени организации оспориха този брой

Председателят на парламента на Венецуела Хорхе Родригес обяви, че освободените досега политически затворници в страната са над 400, но правозащитни организации посочват, че според техните статистики броят на освободените през последните дни е много по-малък – между 60 и 70 души, предаде Ройтерс.
Родригес, брат на временната президентка Делси Родригес, и американският президент Доналд Тръмп миналата седмица заявиха, че много затворници ще бъдат освободени като жест за мир след залавянето на президента Николас Мадуро и принудителното му отвеждане в САЩ на 3 януари.
Освобождаването на хора, смятани за политически затворници, е едно от отдавнашните искания на опозицията в южноамериканската страна. Венецуелското правителство винаги е отричало, че задържа свои политически опоненти. Властите заявиха, че вече са освободили повечето от задържаните 2000 души след протестите срещу оспорваните президентски избори в страната през 2024 г.
"Решението за освобождаването на някои затворници, не политически затворници, а някои политици, които са нарушили закона и Конституцията, хора, които призоваваха за инвазия, беше одобрено“, заяви Родригес по време на парламентарна сесия, като добави, че целта е да се насърчи "мирното съжителство“.
Местни неправителствени организации заявиха, че броят на освободените от четвъртък насам е между 60 и 70 души, и осъдиха бавния темп и липсата на информация около освобождаванията.
В понеделник венецуелските затворнически власти заявиха, че 116 души са били освободени.
Правозащитната организация "Форо Пенал" (Foro Penal), която защитава каузата на политическите затворници във Венецуела, заяви, че към началото на тази година зад решетките са били най-малко 800 политически затворници.
Лидерката на опозицията и носителка на Нобеловата награда за мир за 2025 г. Мария Корина Мачадо, която се очаква да се срещне с Тръмп утре, е една от водещите фигури, които изискват освобождаването на затворниците, някои от които са нейни близки съратници.
Семействата на затворените и правозащитните групи осъдиха малтретирането на задържаните, включително отказа на медицинска помощ, изолацията, липсата на достъп до адвокат и дори изтезания.