Преговорите между САЩ и Иран приключиха без споразумение

Съединените щати и Иран не успяха да постигнат споразумение на исторически преки преговори, след като САЩ казаха, че Техеран е отказал да се ангажира, че няма да разработва ядрено оръжие. Това породи неяснота за съдбата на крехкото двуседмично прекратяване на огъня между двете страни, предаде Асошиейтед прес.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, който оглавяваше американската делегация, каза, че преговорите в пакистанската столица Исламабад са продължили 21 часа, но в крайна сметка не е бил поет "недвусмислен ангажимент" от Иран, "че няма да се стреми към ядрено оръжие".
Пакистан, който бе посредник в тези разговори, бързо призова двуседмичното прекратяване на огъня да продължи да се спазва въпреки неуспеха да бъде постигнато споразумение за трайно примирие. Но нито американската, нито иранската страна се изказа дали това примирие ще продължи, или не. То е първото от началото на войната, започнала на 28 февруари с американско-израелската офанзива срещу Иран, отнела живота на хиляди хора в региона и продължаваща в Ливан, посочи Франс Прес.
"Наложително е страните да продължат да спазват ангажимента си за прекратяване на огъня", каза пакистанският външен министър Исхак Дар и добави, че страната му ще се опита да съдейства за нови преговори между Иран и САЩ през идните дни.
Една от първите реакции от Иран бе на говорителя на външното министерство Есмаил Багаи. По думите му преговорите са се провалили заради "разминаване между позициите по два или три важни въпроса". Той каза пред иранската държавна телевизия, че Ормузкият проток е бил сред темите, обсъждани от преговарящите, но не спомена ядрените оръжия.
Полуофициалната иранска агенция Тасним каза, че "прекомерните" американски искания са попречили да бъде постигнато споразумение. Други ирански медии съобщиха, че е имало съгласие по редица въпроси, но Ормузкият проток и иранската ядрена програма са били основните точки на разногласие.
Разговорите в Исламабад започнаха вчера, няколко дни след като беше обявено прекратяването на огъня, докато войната, в която загинаха хиляди хора и която разтърси световните пазари, навлезе в седмата си седмица.
Ванс каза, че по време на преговорите е поддържал постоянна връзка с президента на САЩ Доналд Тръмп и други представители на администрацията.
"Но простият факт е, че трябва да видим недвусмислен ангажимент, че те няма да се стремят към ядрено оръжие и няма да се стремят към средствата, които биха им позволили бързо да се сдобият с ядрено оръжие", каза Ванс пред репортери. "Това е основната цел на президента на Съединените щати. И именно това се опитахме да постигнем чрез тези преговори."
Вицепрезидентът каза, че е разговарял с Тръмп "половин дузина пъти, дузина пъти през последните 21 часа", а също и с държавния секретар Марко Рубио, министъра на финансите Скот Бесънт и адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на Съединените щати.
"Преговаряхме добросъвестно", каза Ванс, застанал на трибуна пред две американски знамена, със специалните пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър до него. "И си тръгваме оттук с едно много просто предложение, с начин за постигане на разбирателство, което е нашето последно и най-добро предложение. Ще видим дали иранците ще го приемат."
Докато преговорите се водеха в Исламабад, американските военни съобщиха, че два ескадрени миноносеца са преминали през контролирания от Иран Ормузки проток преди операции по разчистване на мини – за първи път от началото на войната. Иранските държавни медии обаче казаха, че обединеното военно командване е отрекло това.
"Разчистваме протока. Дали ще сключим сделка, или не, за мен няма никакво значение", каза Тръмп пред журналисти, докато преговорите продължаваха, а в Исламабад наближаваше 2 ч. през нощта. Той нарече преговорите "много задълбочени". 
Американската делегация, водена от Ванс, и иранската, водена от председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, обсъдиха с Пакистан как да бъде запазено прекратяването на огъня, което вече е застрашено от дълбоки разногласия и от продължаващите израелски удари срещу подкрепяната от Иран групировка "Хизбула" в Ливан, където според Министерството на здравеопазването жертвите вече са над 2000.
След Ислямската революция в Иран през 1979 г. най-прекият контакт между САЩ и Иран беше през 2013 г., когато президентът Барак Обама се обади на новоизбрания президент Хасан Рохани, за да обсъдят иранската ядрена програма. По-късно държавният секретар на Обама Джон Кери и колегата му Мохамад Джавад Зариф се срещнаха по време на преговорите, довели до ядреното споразумение с Иран от 2015 г. – процес, продължил доста повече от година.
Сегашните преговори включваха Ванс – неохотен защитник на войната, който има малък дипломатически опит и предупреди Иран да "не се опитва да си играе" със САЩ, и Галибаф – бивш командир от могъщата иранска Революционна гвардия, който отправи някои от най-острите изявления на Иран от началото на бойните действия, отбеляза АП.
Иранската държавна информационна агенция съобщи, че тристранните преговори са започнали, след като са били изпълнени иранските предварителни условия, включително намаляване на израелските удари в Южен Ливан.
Иранската делегация каза пред държавната телевизия, че е представила "червени линии" на срещите с пакистанския премиер Шехбаз Шариф, включително компенсация за щетите, причинени от американско-израелските удари, с които на 28 февруари започна войната, както и освобождаване на замразените ирански активи.
Войната отне живота на най-малко 3000 души в Иран, 2020 в Ливан, 23 в Израел и повече от 10 в арабските държави от Персийския залив, а също така нанесе трайни щети на инфраструктурата в няколко страни в Близкия изток. Контролът на Иран върху Ормузкия проток до голяма степен е затворил Персийския залив и износа на петрол и газ за световната икономика, което е довело до рязък скок на цените на енергията.
Затварянето на Ормузкия проток от Иран се оказа най-голямото му стратегическо предимство във войната. Обикновено през него е минавала около една пета от търгувания в света петрол с над 100 кораба дневно. От прекратяването на огъня насам са регистрирани едва 12 преминавания.
Вчера Тръмп написа в социалните мрежи, че САЩ са започнали "да разчистват" протока.
"Днес започнахме процеса по установяване на нов коридор", каза по-късно командващият Централното командване на САЩ адмирал Брад Купър. В американското съобщение за ескадрените миноносци се добавя: "През идните дни към усилията по разчистването ще се присъединят и допълнителни американски сили, включително подводни дронове."
Иранският външен министър Абас Арагчи каза, че Техеран влиза в преговорите с "дълбоко недоверие" след ударите срещу Иран по време на предишни разговори. Арагчи, който е част от иранската делегация в Пакистан, каза вчера, че страната му е готова да отвърне, ако отново бъде нападната.
Иранското предложение от 10 точки предвижда гарантиран край на войната, освобождаване на замразените ирански активи в чужбина, контрол върху Ормузкия проток, изплащане на военни репарации и прекратяване на огъня в целия регион, включително в Ливан, по информация на иранската държавна телевизия и официални представители. Техеран също така иска да събира транзитни такси за преминаване през Ормузкия проток, отбеляза Ройтерс.
Предложението на Съединените щати от 15 точки включва ограничаване на иранската ядрена програма и отваряне отново на протока.
Израел продължи с ударите в Ливан, след като каза, че там няма прекратяване на огъня. Иран и Пакистан са на различно мнение.
Очаква се във вторник във Вашингтон да започнат преговори между Израел и Ливан, съобщи канцеларията на ливанския президент Жозеф Аун, след като Израел изненадващо обяви, че разрешава такива разговори въпреки липсата на официални отношения между двете страни.
Но след като вчера хиляди хора в Ливан протестираха срещу планираните преговори, премиерът Науаф Салам каза, че е отложил планираното си пътуване до Вашингтон "предвид сегашните вътрешни обстоятелства". Отсъствието му не би трябвало да се отрази на разговорите, тъй като се очаква първият кръг да бъде на равнище посланици.
Израел иска правителството на Ливан да поеме отговорност за разоръжаването на "Хизбула", както беше предвидено в прекратяването на огъня от ноември 2024 г. Но групировката оцелява въпреки усилията за ограничаване на силата ѝ от десетилетия.
"Хизбула" се включи във войната в подкрепа на Иран още в първите дни. Израел отговори с въздушни удари и сухопътно нахлуване.
В деня, в който беше обявено споразумението за прекратяване на огъня с Иран, Израел подложи Бейрут на масирани въздушни удари, при които бяха убити повече от 300 души – най-смъртоносният ден в Ливан от началото на войната според здравното министерство на страната.