Премиерите на Испания и на Белгия се срещнаха с израелския си колега Нетаняху в Йерусалим


Исторически близка до арабския свят, Испания се опитва да прокарва в ЕС линия, подкрепяща повече палестинските аспирации. Този подход беше защитен днес и от испанския премиер Педро Санчес по време на негова визита в Близкия изток, предаде Франс прес.
"В интерес на Израел е да се работи за мира и днес мирът минава през установяването на една жизнена палестинска държава", заяви Санчес по време на визита си в Йерусалим, където той се срещна с израелския премиер Бенямин Нетаняху.
Санчес подкрепи правото на Израел да се защитава след "безпрецедентните жестокости", извършени от "Хамас" на 7 октомври. Но същевременно Санчес заяви, че смята, че броят на убитите палестинци при израелския отговор на атаката на "Хамас" е "напълно неприемлив", отбелязва Франс прес.
По-късно днес Педро Санчес ще има среща и с президента на Палестинската автономна власт.
Санчес, чиято страна организира през 1991 г. конференция за мир, проправила пътя към споразуменията от Осло, призова неведнъж за организиране на среща на върха за мир, която да доведе до политическо решение на конфликта между израелците и палестинците, което да е на базата на съвместното съществуване на две държави - Израел и Палестина.
При визитата си в Близкия изток Санчес е придружаван от белгийския премиер Александър де Кро, чиято страна от 1 януари ще поеме ротационното председателство на ЕС.
През 2014 г. при управлението на консервативното правителство в Испания испанският парламент прие резолюция, призоваваща за признаването на палестинската държава, подкрепена тогава от всички политически партии. Резолюцията беше необвързваща.
В Европа няколко страни също направиха стъпка в тази посока, като например Малта, Унгария или Румъния, а също и Швеция. Но нито една от основните държави членки на ЕС не предприе подобно нещо, отбелязва Франс прес.
Испания е географски близо до Магреб и се сближи с арабските страни по време на диктатурата на Франко (1939-1975 г.), за да заобиколи изолацията си по онова време на Запад, припомня Хун Товар, преподавател в университета в Бургос.
Испания установи официални отношения с Израел чак през 1986 г., като анализатори припомнят, че това е било директна последица от противопоставянето на еврейската държава на приемането на Испания в ООН след Втората световна война заради близостта ѝ с нацистка Германия.
През 1991 г. Мадрид изигра ролята на посредник с организираната конференция за мир, в която за първи път участваха арабските страни в директен конфликт с Израел - а именно палестинците, сирийците, йорданците и ливанците.
Две години след тази конференция споразуменията от Осло, чрез които Израел и Организацията за освобождение на Палестина се признават взаимно, бяха официално подписани във Вашингтон. 
Но в глобален план Испания си остава възприемана от много играчи на международната сцена като проарабска. В края на октомври дори избухна минидипломатическа криза, след като испански министър от радикалната левица, заговори за "планиран геноцид" в Газа, отбелязва Франс прес.
Днес по време на срещата с Нетаняху Санчес предложи провеждане на международна конференция за израелско-палестинския конфликт, предаде Ройтерс.
"Днес повече от всякога се нуждаем от сериозна и пораждаща доверие перспектива за мир. Без политическо уреждане сме обречени да се въртим в безкраен цикъл на насилие", каза Санчес след края на срещата с Нетаняху.
Санчес заяви, че ЕС, Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество подкрепят идеята за подобна конференция. 
Миналата седмица Санчес заяви, че следващата среща на върха на Съюза на средиземноморските страни, която ще се състои в Барселона на 27 и 28 ноември би била идеално място за подновяване на израелско-палестинския диалог, тъй като и двете страни ще присъстват на "равна нога" там. И Израел, и Палестинската автономна власт са част от тази организация заедно със съседните Йордания, Ливан, Египет и Сирия, припомня Ройтерс.
След срещата с Нетаняху белгийският премиер днес заяви пред репортери, че Израел и палестинците трябва да покажат политически кураж, за да постигнат мир.