Президентът на Иран Раиси зае твърда позиция по отношение на националните протести и преговорите за ядрената програма

Ебрахим Раиси, който почина на 63-годишна възраст, се издига в иранската теокрация от твърдолинеен прокурор до безкомпромисен президент, като контролира потушаването на протестите в страната и полага големи усилия в преговорите със световните сили за иранската ядрена програма, докато усъвършенства качествата си, за да се кандидатира за следващия върховен лидер, предаде Ройтерс.
Раиси загина, след като хеликоптерът, с който той пътуваше след посещение на обект на границата с Азербайджан, катастрофира в планината и всички на борда загинаха, съобщи високопоставен ирански представител. Сред загиналите е и министърът на външните работи на страната Хосейн Амир Абдолахиан. 
Раиси, който беше избран за президент през 2021 г. при строго контролирани избори, зае твърда позиция по отношение на преговорите за ядрената програма на Иран, виждайки възможност да постигне широкообхватно намаляване на американските санкции в замяна на скромни ограничения на все по-напредналите технологии на Иран.
Хардлайнерите в Иран бяха окуражени от хаотичното изтегляне на американската армия от съседен Афганистан и промените в политиката на Вашингтон, отбелязва Ройтерс.
Твърдата позиция на Раиси  личеше и във вътрешната политика, отбелязва агенцията. Година след избирането му за президент средният по ранг духовник нареди по-строго прилагане на иранския закон за хиджаба, който ограничава облеклото и поведението на жените.
Само няколко седмици по-късно иранката от кюрдски произход Махса Амини загина в ареста, след като беше арестувана от моралната полиция за предполагаемо нарушение на този закон. Последвалите месеци на общонационални протести се превърнаха в едно от най-сериозните предизвикателства за иранските духовни управници след Ислямската революция от 1979 година. Според правозащитни групи стотици хора са убити при разправата с протестите, включително десетки служители на силите за сигурност, участвали в ожесточените репресии срещу демонстрантите. 
Макар и новак в политиката, Раиси имаше пълна подкрепа за позицията по ядрената програма и репресиите от своя покровител, силно настроеният против Запада върховен лидер аятолах Али Хаменей.
Хаменей, а не президентът, има решаващата дума по всички важни политики в рамките на иранската двойна политическа система, разделена между религиозните първенци и правителството. Изборната победа на Раиси обаче постави всички клонове на властта в Иран под контрола на хардлайнерите, верни на Хаменей, и увеличи шансовете на Раиси един ден да го наследи като върховен лидер.
Вероятно обаче протестите срещу управлението на духовенството и неуспехът да се промени състоянието на изпитващата затруднения иранска икономика, спъвана от западните санкции и лошото управление, са предизвикали спад в одобрението към него.
"СТЪЛБ НА СИСТЕМАТА"
Като млад прокурор в Техеран, Раиси участва в комисия, която наблюдава екзекуцията на стотици политически затворници в столицата през 1988 г., когато осемгодишната война на Иран с Ирак е към своя край, твърдят правозащитни групи.
Според доклад на правозащитната организация "Амнести интернешънъл" в цял Иран са създадени органи за инквизиция, известни като "комитети на смъртта", в които влизат съдии по религиозни въпроси, прокурори и служители на министерството на разузнаването. Те са натоварени да решават съдбата на хиляди задържани в произволни съдебни процеси, които продължават само по няколко минути. Въпреки че броят на убитите в Иран никога не е бил потвърден, "Амнести интернешънъл" заяви, че по минимални оценки той е 5000 души.
"Ако съдия, прокурор е защитил сигурността на хората, той трябва да бъде похвален. Гордея се, че съм защитавал правата на човека на всеки пост, който съм заемал досега", заяви Раиси пред журналисти през 2021 г. в отговор на въпрос за твърденията, че е изиграл роля в издаването на смъртните присъди.
Той се издига в йерархията на иранското шиитско мюсюлманско духовенство и през 2019 г. е назначен от Хаменей за високопоставен ръководител на съдебната система. Малко след това е избран и за заместник-председател на Съвета на експертите – 88-членен духовен орган, който отговаря за избора на следващия върховен водач.
"Раиси е стълб на системата, която вкарва в затвора, измъчва и убива хора, които са се осмелили да критикуват политиката на страната", каза Хади Гаеми, изпълнителен директор на базирания в Ню Йорк Център за човешките права в Иран. Иран отрича да изтезава затворници.
Раиси, както и Хаменей, е дълбоко подозрителен към Запада, отбелязва Ройтерс. Като антикорупционен популист, той подкрепя стремежа на Хаменей за самостоятелност на икономиката.
След като миналия месец високопоставени ирански членове на Революционната гвардия бяха убити при ракетна атака срещу иранското консулство в Дамаск, Иран отвърна с безпрецедентно, но до голяма степен неуспешно пряко въздушно нападение срещу Израел.
Раиси заяви, че всяка форма на израелско отмъщение срещу иранска територия може да доведе до това от "ционисткия режим" да не остане нищо.
В продължение на 10 години Раиси е заместник-ръководител на съдебната система, преди да бъде назначен за главен прокурор през 2014 година. Пет години по-късно САЩ му налагат санкции за нарушаване на човешките права, включително за екзекуциите през 1980 година.
Раиси се кандидатира за президентския пост, но губи от Хасан Рухани на изборите през 2017 година. 
Роден е през 1960 г. в религиозно семейство в свещения шиитски мюсюлмански град Машхад в Иран. На 5-годишна възраст губи баща си. Въпреки това върви по стъпките му и става духовник.
Като млад ученик в религиозна семинария в свещения град Кум Раиси участва в протестите по време на революцията от 1979 година. По-късно контактите му с религиозните лидери в Кум го превръщат в доверена фигура в съдебната система.